Овцебик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Овца.

Овцебик
Ovibos moschatus qtl3.jpg
Ovibos moschatus.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Ovibos Овцебикове
вид: O. moschatus Овцебик
Научно наименование
Уикивидове Ovibos
Blainville, 1816
Уикивидове Ovibos moschatus
Zimmermann, 1780[2][3][4]
Разпространение
Muskox distribution combined.png
овцебик в Общомедия

Овцебикът (Ovibos moshatus), наричан още мускусен бик, е едър арктически тревопасен бозайник от семейство Кухороги и подсемейството на козите и овцете (Caprinae). Овцебикът е повече овца (Ovis), отколкото бик (Bos).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Овцебикът обитава крайните северни райони на Канада, Гренландия и Аляска, откъдето изчезва в края на 19 век за да бъде отново реинтродуциран през 30-те години на 20 век. Впоследствие освен в традиционните си местообитания видът е интродуциран и в Швеция, Норвегия, Естония, Русия.

Предполага се, че овцебикът е дошъл в Северна Америка от Азия преди около 200 000 години. Допреди 2 000 г. последната азиатска популация обитава Таймирския полуостров в Сибир. Някога стадата мускусни бикове бродили редом с Мамута, но за разлика от него оцеляват през последния ледников период, според някои защото съумяват да избегнат настъплението на човека.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Овцебикът е сравнително едро животно с масивно, издължено и набито тяло с къси, но силни крака и широки копита, за да не затъва в снега. Възрастните мъжки достигат на дължина до 240 см. и височина в холката до 145 см., а женските са малко по-дребни. Теглото им варира от 180 до 400 кг., но добре охранени в зоопарковете животни достигат до 650 кг. Всъщност дебелата козина и голямата глава правят мускусния бик да изглежда по-едър, отколкото в действителност е. И двата пола имат големи рога спускащи се надолу и към върха извити встрани и нагоре – надеждно оръжие за защита от хищници.

Тъмнокафявата козина на овцебика е дебела, гъста, дълга почти до земята и отлично предпазва животното от арктическия студ. Вълната от овцебик, известна с инуитското си наименование кивиут, е изключително високо ценена заради своята мекота, дължина и отлични изолационни качества.

Наименованието мускусен бик идва от силната миризма на мускус на мъжките през размножителния период.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Стадо овцебикове на остров Виктория, Канада

Мускусните бикове са социални животни, живеят на стада от 10 – 20 животни, но понякога се събират и повече (над 70 индивида). През зимата тези стада са смесени – женските с малки и мъжките заедно, но през размножителния период, чиито разгар е в средата на август, мъжките водят ожесточени битки за едноличното право над женските и доминиращият бик прогонва своите съперници. Тогава ергенуващите мъжки се отделят на стада от 3 до 10 животни или скитат сами из тундрата. По това време биковете са изключително агресивни и често нападат всичко живо изпречило се на пътя им.

През лятото овцебиковете обикновено се срещат в блатисти местности като долините на реки, а през зимата се оттеглят по-нависоко, където снегът не е толкова дълбок. Хранят се с различни треви, мъхове и лишеи, за които през зимата се налага да ровят в снега.

Овцебиковете имат характерна защитна стратегия срещу хищници. Когато стадото бъде застигнато от вълци например, възрастните животни образуват кръг прикривайки малките в средата зад стена от тела и рога. Ефективна срещу естествени врагове като вълци и бели мечки, срещу човека обаче тази стратегия в крайна сметка замалко да се окаже фатална за оцеляването на вида.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

След около 9-месечна бременност женската ражда едно добре развито теленце. То започва да яде трева още на първата седмица от живота си и остава под грижите на майка си около година. Женските достигат полова зрялост на две години, а мъжките едва след петата си година.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Заставайки в защитна формация мускусните бикове са лесна мишена за ловците и безмилостно избивани в миналото са били застрашени от изчезване. Благодарение на взетите мерки за защита и реаклиматизация обаче, днес дивата популация на овцебика се изчислява на около 80 до 125 хиляди екземпляра и видът фигурира в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен [5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 244
  1. ((en)) Gunn, A. & Forchhammer, M.. Ovibos moschatus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 31 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. внесено от: Уикипедия на немски език
  4. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 19 септември 2013
  5. Ovibos moschatus (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)