Офейгур Сигурдсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Офейгур Сигурдсон
Ófeigur Sigurðsson
Роден2 ноември 1975 г. (48 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност Исландия
Активен период2000 -
Жанрдрама, лирика, исторически роман, документалистика
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Сага за Йон”
Наградинаграда за литература на ЕС

Офейгур Сигурдсон (на исландски: Ófeigur Sigurðsson) е исландски преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Офейгур Сигурдсон е роден на 2 ноември 1975 г. в Рейкявик, Исландия. След завършване на гимназията работи на много длъжности – от униформен нощен пазач, работник във ферма, до докер на пристанище. Следва философия в Исландския университет и получава бакалавърска степен през 2007 г. с дипломна работа по темата за забраната и пробивите в творчеството на Жорж Батай.[1][2][3][4]

Първата му книга, стихосбирката „Наздраве за късия ден“, е издадена през 2001 г.[1] Първият му роман „Текстура“ е издаден през 2005 г. и е модернистична история за търсенето на пътя в живота тръгвайки от най-ниските нива на социалната среда.[3] Авторът търси и нови форми на представяне на книгите си – стихосбирката му „Прованс в повторение“ от 2008 г. е публикувана в 50 номерирани екземпляра в ръчно изработена подвързия и е предназначена като почит към поета Сигфус Дадасон, а стихосбирката му „Булевард Бискейн“ от 2009 г., с участието на художника Магнус Арнасон, е издадена в 30 екземпляра, които са направени от водоустойчив силикон, като всяко копие тежи около 2 килограма.[4]

През 2010 г. е издаден романът му „Сага за Йон“. Той е история за пастора Йон Стейнгримсон, един от най-забележителните хора в историята на Исландия, станал известен като „пасторът на огъня“, представен в романа като млад мъж в мрачните времена на първите искри на Просвещението. Изгонен от манастира след подозрения в убийство, той живее в пещера на юг през ужасната зима на 1755 – 1756 г. и пише писма на бременната си съпруга на север. Но районът е опасно място, защото най-големият ледников вулкан в Исландия, Катла, изригва и той е изложен на риск да бъде погребан жив в пещерата, но не се предава. Романът получава наградата за литература на Европейския съюз за 2011 г.[1][2][3][4]

През 2014 г. е издаден романът му „Пустош“. Той е история за история за тежкото положение на страната, човешката душа и исландската култура, представен с черен хумор и сатира. Романът става бестселър, получава наградата на търговците на книги и исландската награда за литература.[1][3][3][4]

Прави също преводи на литература и е писал за радиото за писатели, включително за Луи-Фердинан Селин и Мишел Уелбек.[2][3]

Офейгур Сигурдсон живее в Рейкявик.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Áferð (2005)[1]
  • Skáldsaga um Jón & hans rituðu bréf til barnshafandi konu sinnar þá hann dvaldi í helli yfir vetur & undirbjó komu hennar & nýrra tíma (2010) – награда за литература на ЕС
    Сага за Йон, изд. „Балкани“ София (2013), прев. Айгир Сверисон
  • Landvættir (2012)
  • Öræfi (2014)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Skál fyrir skammdeginu (2001)[1]
  • Handlöngun (2003)
  • Roði (2006)[3]
  • Provence í endursýningu (2008)
  • Tvítólaveizlan (2008)
  • Biscayne Blvd (2009)
  • Kviðlingar (2013)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Slátur / Slaughter (2012)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ófeigur Sigurðsson в Уикипедия на исландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​