Пагано дела Торе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пагано дела Торе
граф на Валсасина
Управление12161241
НаследилЯкопо дела Торе
НаследникПагано II дела Торе
Лични данни
Починал
6 януари 1241
Погребан вАбатство Киаравале в Милано
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияДела Торе
БащаЯкопо дела Торе
ПотомциЕрмано
Франческо
Наполеоне
Каверна
Пагано
Паганино
Авоне
Мартино
Филипо
Раймондо
ГербCoat of arms of the House of Della Torre (early).svg

Пагано дела Торе (на италиански: Pagano della Torre; † 6 януари 1241) от знатния род Дела Торе (или Ториани) е италиански благородник от рода Дела Торе, граф на Валсасина в Ломбардия от 1216 г.[1]

Пагано е привърженик на Гвелфите, които са привърженици на папата.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Якопо дела Торе († 1247) и внук на Мартино дела Торе „Гиганта“.

Има двама братя:

  • Якопо дела Торе
  • Антимано дела Торе

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пагано започва политическата си кариера през 1226 г., когато по време на формирането на Втората ломбардска лига е назначен за подест на Бреша (1227 г.).

През 1229 г. е назначен за подест на Бергамо от кардинал Гофредо ди Сан Марко, който решава да го назначи да възстанови реда сред благородническите фамилии, включително тази на Колеони. Битките обаче се засилват и съюзниците на Колеони и Ривола в съюз със Суарди принуждават Пагано да избяга от града.

Известността на Пагано дела Торе нарасна значително толкова много, че той подписва, заедно с много други милански благороднически семейства, договор за съюз със сина на императора, Хайнрих VII от Германия.

През 1235 г. той отново става подест на Бреша и на следващата година, за да успокои сблъсъка между Хаинрих и императора, папа Григорий IX решава да задържи посланиците на градовете от лигата във Витербо и сред тях Пагано е представителят на Милано. Понеже не постигат целта, те са изгонени от папската курия.

В този момент избухва война, която е спечелена на 27 ноември 1237 г. от императорските войски в битката при Кортенуова. По време на някои от сблъсъците Пагано се притичва на помощ на миланците и събира в Понтида останките от разпръснатата армия и я възстаовява във владенията си във Валсасина. По този повод той лекува ранените и ги отвежда обратно в Милано, като по този начин получава такава благодарност от града, че през 1240 г. е назначен за старейшина на градската управа – Креденца на Св. Амвросий. През този период Пагано увеличава подготовката на поземления регистър, в който трябва да бъдат включени всички собственици на земя, миряни и духовници. По този начин той успява да намали данъците, облекчавайки напрежението в града. Той също така е много опитен във външната политика, тъй като успява да сключи съюзи с републиките Генуа и Венеция.

Той умира на 6 януари 1241 г. и цялото миланско население придружава тялото му до гробището на Абатство Киаравале, където са погребани и родителите му и където по-късно почиват и други членове на семейството му. Гробът е обикновен и е покрит с малък камък. Гробището по-късно е опустошено, а надгробните плочи са счупени и разпръснати след закриването на манастира от Наполеон през 1798 г. Надгробният камък е монтиран отново на стената на бившето гробище от граф Таксис, потомък на Дела Торе, в началото на 20 век.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се за неизвестна нам жена, от която има 10 сина:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Giuliana L. Fantoni, DELLA TORRE, Pagano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989.
  • Della Torre
  1. Pagano della Torre, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pagano della Torre“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​