Палестински патриархат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за еврейската институция. За православната църква вижте Йерусалимска патриаршия.

Палестинският патриархат е управлявящата институция на еврейската общност в Палестина от разрушаването на Втория храм през 70 година до около 425 година, по време на управлението на император Теодосий Велики, когато е ликвидиран е силата на Теодосиевия кодекс.

Той се ръководи от съвет, съставен от главните равини от най-големите палестински талмудически академии, които след епохата на Синедриона са духовни водачи на еврейския народ и осъществяват правната власт над евреите в рамките на Римската империя.

Институцията се е самоиздържала с доброволни вноски и волни пожертвувания от евреи от целия античен свят. Начело на партиархата седи Наси (за разлика от Сасанидския екзиларх). Обществената функция на патриархата е по-скоро политическа, отколкото религиозна, въпреки че влиянието му не се е ограничавало до светската сфера. Патриархата достига зенита си при Юда ха Наси, когато се съставя и Мишната (повторението е майка на знанието).

Палестинският патриархат е премахнат като институт от император Теодосий II (408-450), като просъществува за период от около 350 години. След ликвидацията на патриархата, духовният дом на евреите се мести във Вавилония, която е под властта на Сасанидите, и където се намират двете талмудически школи в Сура и Пумбедита за изучаване на йешива. Седалището на патриархата след вавилонския бунт било в Уша, след това в Бет-Шерим, по-късно в Сефорис, и накрая в Тибериада. [1]

До средата на 4 век, палестинският патриархат пази относителната си автономия от вавилонските талмудически академии по йешива и отклонява опитите за намеса оттам, т.е. еврейското водачество пази относителен неутралитет спрямо персийските сасанидски домогвания къмто Източното Средиземноморие през Леванта. В този смисъл еврейските водачи спазват лоялност към римската власт над и в Палестина.

Поради християнското преследване след бунта срещу Гал, Хилел II бил принуден да състави нов еврейски календар през 359 г., определяйки началото му от разрушаването на Втория храм през септември 70 г. [2][3] От тогава властта над палестинските патриархи преминава реално, а не номинално, къмто Талмудическите академии във Вавилония, която е под сасанидска, а сетне от третото десетилетие на 7 век и под арабска власт. [4]

Списък на патрирхатите[редактиране | edit source]

Патриарх от до
Гамалиил II в Ямне 80 118
Елиазар бен Азария 118 120
(Вавилонски бунт) 120 142
Шимон бен Гамалиил II 142 165
Юда I 165 220
Гамалиил III 220 230
Юда II 230 270
Гамалиил IV 270 290
Юда III 290 320
Хилел II 320 365
Гамалиил V 365 385
Юда IV 385 400
Гамалиил VI 400 425

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mishnah and the social formation of the early Rabbinic Guild: a socio-rhetorical approach. Wilfrid Laurier Univ. Press, 13 May 2002. ISBN 9780889203754. с. 192. Посетен на 18 July 2011.
  2. Encyclopaedia Britannica, inc. The New Encyclopaedia Britannica. Encyclopaedia Britannica, 2003. ISBN 9780852299616. с. 424. Посетен на 18 July 2011.
  3. Torah for Today. University Press of America, 28 April 2008. ISBN 9780761836353. с. 97. Посетен на 18 July 2011.
  4. Isaac Landman. The Universal Jewish encyclopedia: an authoritative and popular presentation of Jews and Judaism since the earliest times. The Universal Jewish Encyclopedia, inc., 1941. с. 399. Посетен на 18 July 2011.
Времеви показател на Палестинският патриархат в историята на юдаизма