Панде Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Панделис Папайоану)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панде Атанасов
Παντελής Παπαϊωάννου
гръцки андартски капитан

Роден
Починал

Панде Атанасов, наричан Кадънката, е ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал към гръцка въоръжена пропаганда в Струмишко. Оттогава е известен като Панделис Папайоану, Панде Гърчето и капитан Никоцарас (на гръцки: Παντελής Παπαϊωάννου, Καπετάν Νικοτσάρας Γραίκος, Панделис Папайоану, капитан Никоцарас Грекос).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панде Атанасов е роден в струмишкото село Колешино, а негов баща е селският свещеник. Първоначално действа с Борис Сарафов, като според гръцки сведения е секретар на четата му.[1] След това е четник в четата на Христо Чернопеев, но след разногласия я напуска през 1906 година. Заминава за Атина, където получава военна подготовка и се завръща в родния си край[2].

Включва се в гръцката пропаганда и оглавява малка гръцка чета от струмишки гъркомани, която действа съвместно с тeзи на Теохарис Кункас, Георгиос Перифанос, Гоно Йотов и Панайотис Пападзанетеас в района на Ениджевардарското езеро.[3][4]

Панделис Папайоану

През пролетта на 1907 година Папайоану е изтеглен от Ениджевардарско и изпратен в Струмишко, тъй като натискът на българските чети над гъркоманските села – Габрово, Велюса, Колешино, Зъбово - се увеличава, а българо-гръцките сблъсъци в самата Струмица стават изключително интензивни. Папайоану заминава за Атина, където получава инструкции и след това пристига в Богданци, където се среща с капитан Михаил Сионидис. Оттам през Валандово пристига в Зъбово, за да привлече нови четници. Връща се в Богданци, откъдето с помощта на Йоанис Дойранлис и Константинос Волиотис (от Богданци) на 30 юли стига в Колешино. Отново заминава за Зъбово, където работи заедно с главата на местния гръцки Василиос Караманолис. Първата му чета през август се състои от 9 души.

Панде Атанасов

Към четата му се присъединява и тази на Иван Радналията, за да подсили гръцките действия в Струмишко. На 26 август са предадени от Пеце, тъста екзархист на един от четниците от Мокриево и са обкръжени от османска част. Радналията, Георгиос Волиотис и Теодорос Сендерис се опитват да се спасят в Беласица, но Волиотис загива. Папайоану с останалата чета първоначално също се измъква, но по-късно е отново обкръжен и в сражението в планината загиват Танас от Владиевци, Стоил от Вардаровци и самият капитан Папайоану.[5] Единствените оцелели са Теодорос Сентерис от Софлу и Георгиос Гордзидис от Зъбово, които се укриват в къщата на сестрата на Василиос Караманолис Зоя исъпруга ѝ Георгиос Папавасилиу в Струмица.[6] Папайоану е погребан в Колешино.

В началото на януари 1908 година гърците убиват предателя Пеце. След смъртта на Папайоану първият му братовчед Хараламби Козаров от Колешино става нелегален и оглавява чета под името капитан Фуртунас.[7]

В Кукуш главната улица се казва „Капитан Никоцарас“ и в града има издигнат бюст на Папайоану.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Γιάννης Λάζαρης, Μακεδονικός Αγώνας:Από το μύθο... στην ιστορία, Ελεύθερη Έρευνα, Διαδικτυακό Περιοδικό, Οκτώβριος 2009, σελ. 27
  2. Пандевски, Манол, Стоев, Георги. Струмица и струмичко низ историјата, Струмица, 1969, стр.255
  3. Μαζαράκης, Κ. „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, έκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981, σελ. 92
  4. ΓΙΑΝΝΗΣ ΛΑΖΑΡΗΣ, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ:ΑΠΟ ΤΟ ΜΥΘΟ... ΣΤΗΝ ΙΣΤΟΡΙΑ, стр.27
  5. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904-1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 286 - 287
  6. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 54
  7. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904-1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 287
  8. Χατζημητάκος, Θανάσης: Β’ Μνημεία μέσα στην πόλη
     Портал „Македония“         Портал „Македония