Параскева Николау
| Параскева Николау Παρασκευάς Νικολάου | |
| търговец и благодетел | |
 | |
| Роден |
края на ХVIII век
|
|---|---|
| Починал | |
Параскева или Парашкева Николау (на гръцки: Παρασκευάς Νικολάου) е търговец и благодетел.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Варна. По произход е гагаузин.[2] Баща му Никола развива търговски връзки с Цариград и Одеса. Подпомага Филики етерия.[3] След като завършва образованието си е въведен от баща си в търговията. Живее и работи в Одеса. Успява да натрупа значително богатство и става крупен търговец. Удостоен е за почетен гражданин на Одеса.[1]
_memorial,_Varna.jpg)
Дарява 50 000 сребърни рубли за построяването на църквата „Свети Николай“ във Варна. Изпълнението на завещанието започва през 1859 г., строителят е варненският майстор Янко Костанди.[1]
Най-големият му благотворителен проект е построяването на първата дарителска болница в България. Той завещава 25 000 сребърни рубли за построяването на дом от 12 стаи за лечение на болни, сирачета, и възрастни. Годишната лихва от 80 000 рубли се заделят за нейната издръжка.[4] По негово настояване в двора на болницата се засаждат черничеви дървета за изхранване на копринени буби с търговска цел, а спечелените средства се използват за поддръжка на лечебницата. Болницата е открита през 1869 г. в деня на Свети Илия, на който е именуван параклисът в двора. Болницата разполагала с 18 легла, 8 души персонал и един свещеник. На 8 ноември 1869 г. са приети първите пациенти.[5] Според чл. 19 от завещанието на Параскева Николау един от роднините му се избира за трети настоятел на болницата. Настоятелството представя списък с роднини с цел да бъде публично известен, допълван или коригиран от гражданите.[6]
Параскева Николау умира през 1870 г. в Одеса.[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Кой е Параскева Николау? // pamettanabulgarite.com. Архивиран от оригинала на 2018-07-10. Посетен на 10 юли 2018 г.
- ↑ Шишманов, Иван. Иван Добровски (По лични спомени и съобщения), София, 1896, с. 17.
- ↑ Тодоров, Николай. Филики етерия и българите, София, 1969, с. 46.
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 8, 05 април 1889, стр.3
- ↑ Завещанието на Параскева Николау // ref.blog.libvar.bg, 15 януари 2015 г. Посетен на 10 юли 2018 г.
- ↑ Известник - дигитално копие - 13/01/1907, No. 36, стр.1-2
- ↑ Параскева Николау // gtrees.net. Посетен на 10 юли 2018 г.[неработеща препратка]
