Пенка Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенка Павлова
Пенка Павлова през 2016 г.
Пенка Павлова през 2016 г.
Информация
Родена
Пенка Павлова
1 януари 1934 г.(1934-01-01)
с. Търговище, Царство България
Починала
12 февруари 2020 г. (на 86 г.)
Националност Флаг на България България
Стил народна музика
Професии певица
Инструменти вокал
Глас мецосопран
Музикален издател Балкантон, Пайнер

Пенка Павлова е българска народна певица от Тракийската фолклорна област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенка Павлова е родена на 1 януари 1934 година в село Търговище, Сливенско, в семейство от народни музиканти. Вуйчо ѝ свирил на кавал, майка ѝ и баща ѝ всяка вечер пеели. Песента „Злато моме“ научава от грамофонна плоча, която е притежавало семейството ѝ. По-късно я чува изпълнена от гъдулар в село Кортен, после в Стара Загора – от възрастна певица, и от трите варианта се получава нейното изпълнение на „Злато моме“.

Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния ѝ глас, съпровожда пеенето ѝ, а после я кани в студиото на Радио „Стара Загора“. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика. Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени. Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“.

Пенка Павлова натрупва опит в сватбарската музика с Първомайската, Леновската, Конушенската група и оркестър „Авлигите“ от Стара Загора. Като пътуваща артистка с „Наша песен“ от 1958 година, при всеки случай обогатява репертоара си с нови песни, които ѝ дават почитатели. Пяла е и в програмите на „Балкантурист“. Дълго време е работила с най-известните тракийски групи и оркестри. В Стара Загора записва песента „Търновска царица“, която я прави много известна, и за нея това е богат творчески период. Популярността ѝ стига чак в Америка – канят я да преподава българска народна музика в Лос Анджелис, където интересът към източно-европейския фолклор расте. Остава седем месеца там и може да продължи, но избира да се върне в България.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен, „Златна лира“ от Съюза на музикалните дейци, както и на званието „Заслужил артист“.[1]

През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от бившия министър на културата Петър Стоянович.[2]

Пенка Павлова не спира да пее народни песни, но се амбицирана да опитва различни неща. Явява се на конкурс за стара градска музика в Петрич и четири години се завръща само с първа награда. По съвет на академик Николай Кауфман, който е в журито на конкурса, събира песните си диска „Възраждане“.

Пенка Павлова има издадени две дългосвирещи плочи, записва и два компактдиска с народни („Злато моме“) и възрожденски песни („Възраждане“).

Записва много песни през годините, най-известните от които са „Злато моме“, „Първом, първом“, „Маринчице, гиздава девойко“, „Търновска царица“, „Драганин братец“ и „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“.

Умира на 12 февруари 2020 г.[3]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Магдалена Морарова / Пенка Павлова“ (Балкантон – 5639)[4]
  • „Покани Гендо, покани“, изп. Иван Пановски / „Стани лудо, стани младо“, изп. Пенка Павлова (Балкантон – ВНК 2880)[5]
  • „Пенка Павлова“ (Балкантон – ВНМ 6186)[6]
  • „Български народни песни“ (Балкантон – ВНМ 6485)[7]
  • 1967 – „Злато моме / Мама Теньо дума“ (Балкантон – ВНК 2778)[8]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – „Пенка Павлова. Тракийски народни песни“ (Балкантон – ВНА 1684)[9]
  • 1982 – „Пенка Павлова“ (Балкантон – ВНА 10978)[10]

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – „Злато моме“ (Пайнер)[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България