Петър Василев (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Василев.
| Петър Василев | |
| български актьор | |
| Роден |
9 октомври 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1932 – 2003 |
| Уебсайт | |
Петър Василев е български актьор, един от доайените на българския театър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Започва театралната си дейност през 1932 г. в Стара Загора в любителската трупа на културно-просветното дружество „Железник“, в Драматичната студия при Българската въздържателна федерация и Софийският театър „Народна сцена“.
Като професионален актьор играе на сцените на Варненския общински театър през периода 1934 – 1939 г., Пловдивския драматичен театър (1939 – 1943) и Русенския драматичен театър (1943 – 1945). През 1944 г. дебютира в Народния театър „Иван Вазов“ в пиесата „Часовникар и кокошка“ на Иван Кочерга. Работи в театъра на щат до 1989 г., но впоследствие продължава със сценичната си дейност. Част е от трупата на Българския есперантски театър, с която играе в редица страни по света. Има над 300 роли и участия в театъра, киното, телевизията и други културни прояви.
След оттеглянето си от сцената Петър Василев пише спомени за редица свои съвременници (Николай Лилиев, Георги Караславов, Иван Радославов, Симеон Радев, Иван Димов, Никола Балабанов, Петя Герганова, Невена Буюклиева и др.).
Умира на 6 август 2009 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Роли в театъра
[редактиране | редактиране на кода]- „Часовникар и кокошка“ на Иван Кочерга
- „Дванайсета нощ“ на Шекспир – Малволио
- „Иванко“ на Васил Друмев – Исак
- „Боряна“ на Йордан Йовков – Златил
- „Ревизор“ на Гогол – Лука Лукич
- „Училище за жени“ на Молиер – Ален
- „Първите“ на П. Ю. Тодоров – Милан
- „Големанов“ на Ст. Л. Костов – Владимиров
- „Покойник“ на Бранислав Нушич – Анто
- „И театърът пътува“ на Владимир Люцканов (2004) – спектакъл посветен на 100-годишнината на Народен театър „Иван Вазов“
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Под игото (1952) – Мичо Бейзедето
- Снаха (1954) – Цървеняка
- Последният рунд (1961)
- Специалист по всичко (1962) – Полковникът от запаса
- Цар Иван Шишман (1969) – Константин-Деян
- На всеки километър (1969-1971), 26 серии
- Необходимият грешник (1971) – Блъснатият старец
- Пътешествие (1980)
- Денят не си личи по заранта (6-сер. тв, 1985) – (в 1 серия: III)
- Кал (1997)
- Дунав мост (7-сер. тв, 1999) – отец Йоан
- Тайната вечеря на Дякона Левски (2003)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Румяна Василева. Петър Василев: Със сърце и душа. С., Сиела, 2011, 434 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Почина най-възрастният ни актьор. Поклон пред Петър Василев Архив на оригинала от 2009-08-09 в Wayback Machine.
- Елка Константинова, Петър Василев – 50 години на сцена, Литературен форум, бр. 34 (475), 23 октомври 2001
- Петър Василев: Вървя по свой собствен път в изграждането на образите[неработеща препратка]
- Интервю във вестник Сега
- Жива следа в културната история на България[неработеща препратка]