Петър Лесев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Лесев
български революционер
Войници поздравяват Лесев в Македония през 1943 г.
Войници поздравяват Лесев в Македония през 1943 г.

Роден

Петър Василев Лесев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Лесев е роден на 16 март 1891 година в Ямбол. Завършва гимназия в родния си град и учителства. През ноември 1911 година Петър Лесев е помощник-войвода във велешката чета на Секула Ораовдолски. След смъртта на войводата на 18 януари 1912 година Петър Лесев е избран за велешки околийски войвода.

Участва в Балканската война и Междусъюзническата война като доброволец в четата на Тодор Александров. Войвода е на чета, действаща във Велешко.[2] По-късно в 1-ва рота на 4-та битолска дружина на Македоно-одринското опълчение и участва в боеве със сърбите. Ранен е на 9 юли 1913 година и за проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен.[3]

През 1915 година действа като войвода във Велешко, Щипско и Радовишко. През ноември 1915 година след намесата на България в Първата световна война четата на Лесев става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Велешкият взвод на Петър Овчаров и радовишкият на старши подофицер Петър Лесев заедно с местна милиция нападат в тил отстъпващите от Радовиш сръбски части, освобождават града и установяват в него българска власт.[4][5] Петър Лесев в продължение на войната действа в партизанската рота на поручик Никола Лефтеров.[6][7]

По време на Втората световна война Лесев посещава анексираните от България области, където е назначен от Александър Станишев за околийски управител на Кратово през 1943 г.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография от сайта на ВМОРО[неработеща препратка]
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
  5. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 260.
  8. Спомени на Пандо Младенов, стр. 58.
     Портал „Македония“         Портал „Македония