Петър Лесев
| Петър Лесев | |
| български революционер | |
 Войници поздравяват Лесев в Македония през 1943 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петър Василев Лесев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Лесев е роден на 16 март 1891 година в Ямбол. Завършва гимназия в родния си град и учителства. През ноември 1911 година Петър Лесев е помощник-войвода във велешката чета на Секула Ораовдолски. След смъртта на войводата на 18 януари 1912 година Петър Лесев е избран за велешки околийски войвода.
Участва в Балканската война и Междусъюзническата война като доброволец в четата на Тодор Александров. Войвода е на чета, действаща във Велешко.[2] По-късно в 1-ва рота на 4-та битолска дружина на Македоно-одринското опълчение и участва в боеве със сърбите. Ранен е на 9 юли 1913 година и за проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен.[3]
| Чета на Петър Лесев, 22 август 1915 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Петър Лесев | Ямбол | Ямболско | |
| 2. | Иван Гьошев | Крайници | Велешко | |
| 3. | Светослав Чучуров | Велес | Велешко | |
| 4. | Андон Василев | Герман | Преспанско | |
| 5. | Андрея Ставрев | Бистрица | Велешко | |
| 6. | Ст. Петров | Войници | Велешко | |
| 7. | Спиро Георгиев | Скачинци | Велешко | |
| 8. | Трайко Стоянов | Подлес | Велешко[4] | |
| 9. | Христо Стойков | Подлес | Велешко | |
| 10. | Павле Лазов | Судик | Щипско[5] | |
През 1915 година действа като войвода във Велешко, Щипско и Радовишко. През ноември 1915 година след намесата на България в Първата световна война четата на Лесев става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Велешкият взвод на Петър Овчаров и радовишкият на старши подофицер Петър Лесев заедно с местна милиция нападат в тил отстъпващите от Радовиш сръбски части, освобождават града и установяват в него българска власт.[6][7] Петър Лесев в продължение на войната действа в партизанската рота на поручик Никола Лефтеров.[8][9]
По време на Втората световна война Лесев посещава анексираните от България области, където е назначен от Александър Станишев за околийски управител на Кратово през 1943 г.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография от сайта на ВМОРО[неработеща препратка]
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 31.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 260.
- ↑ Спомени на Пандо Младенов, стр. 58. // Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 2012-06-05.
