Петър Хамбарлийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Хамбарлийски
български партизанин
Роден
Починал

Петър Хамбарлийски е български партизанин от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Генев Хамбарлийски е роден на 8 февруари 1921 г. в село Балтаджии, Пловдивско. През 1942 г. отива в казармата, за да отслужи военната си служба. Там попада под влияние на ремсиста Йордан Брайков. На 14 декември 1943 г. минава на страната на партизаните в т.нар. „войнишки батальон“ на поручик Дичо Петров.[1]

На 23 май 1944 г. край село Батулия батальонът влиза в бой, при който загива командирът Дичо Петров. Петър заедно с Кольо Георгиев успяват да се измъкнат от обкръжението и да се скрият в Стара планина. На 30 май полицията ги открива край село Ябланица, Ловешко, където Петър е убит.[2].

През 1980-те години между централния площад и църквата в родното му място е издигнат паметник в негова чест. Паметникът е бил светлочервен камък с издълбан надпис - името и годините на раждане и смъртта му. След връщането на земята под паметника на църквата, той е премахнат и не е известна съдбата му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кулин Р., Бойният път на Четвърта полска дружина "Любен"
  2. Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.