Направо към съдържанието

Петър Христосков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Христосков
български цигулар
Роден
Починал
19 юни 2006 г. (89 г.)

Учил вНационална музикална академия
НаградиОрден „Народна република България“ (1987)
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментицигулка

Петър Христосков е български цигулар, композитор и музикален педагог.

Роден е на 8 март 1917 година в град София. През 1936 година завършва цигулка в Държавната музикална академия в класа на Саша Попов. Още преди дипломирането си свири в Царския симфоничен оркестър. От 1940 до 1943 година специализира в Берлинската музикална академия, където му преподава цигуларя Густав Хавеман. През този период изнася концерти пред германска и австрийска публика.[1]

След завръщането си в България, продължава концертиращата си дейност. Той е един от най-търсените цигулари по онова време. Участва в музикално трио с пианиста Димитър Ненов и виолончелиста Константин Попов, заменяйки трагично загиналия цигулар Христо Обрешков. Заедно със своята съпруга, пианистката Златка Арнаудова, изнася камерни концерти. От 1944 година концертира из Европа и Азия. От 1952 до 1954 година е част от Софийската филхармония.[1][2]

През 1950 година се присъединява към Държавната музикална академия като професор по цигулка.[1]

Като композитор създава симфонична и камерна музика. Преобладават творбите за цигулка, написвайки за този инструмент следните солови изпълнения: 36 капричии, две сюити и три рапсодии. Негово дело са три концерта за цигулка и пиано, два концерта за виолончело и оркестър, концерт за голям симфоничен оркестър и други.[3]

За приносите си към музикалното дело е награден с орден „Народна република България“ – първа степен, през 1987 година.[3]

  1. а б в Петър Христосков // СБК. Архивиран от оригинала на 2015-07-13. Посетен на 8 март 2015.
  2. Петър Христосков (1917 – 2006) // „Култура“. Посетен на 8 март 2015.
  3. а б Георгиев, Владимир. Енциклопедия България, том 7. БАН, 1966, стр. 1902