Петър Щабеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Щабеков
Български музикант
Роден
Починал
1984 г.
Националност Флаг на България България
Професия преводач, музикант, критик

Петър Щабеков е български музикант, преводач и музикален критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Щабеков е роден в София. Още от 5-годишна възраст започва да учи пиано при известната клавирна педагожка от онова време Елена Янкова-Колтоновска, сестра на Тамара Янкова. Още като ученик в гимназията има разностранни интереси и висока обща култура, което му позволява да подготвя изоставащи в учението ученици от по-долните класове и да осигурява издръжката на цялото семейство.

След завършване на средното си образование учи химия в Берлин, където продължава да изучава пиано и музикално-теоретични дисциплини като частен ученик. По време на престоя си в Германия посещава редица културни изяви като концерти на Емил Зауер, Фуртвенглер, както и спектакли на Германската национална опера.

След завръщането си в България, поради несигурното положение на професионалния музикант, работи като химик в представителството на немския концерн „Пеликан“ (Pelikan). През този период Щабеков контактува с изтъкнати български музиканти, като е личен приятел на Димитър Ненов и Христо Обрешков.

През 1948 г. той издържа успешно нелекия конкурс за корепетитор в Софийската опера, което коренно преобръща по-нататъшната му съдба. В продължение на 20 години той работи в този наш най-представителен оперен театър. Личният му репертоар обхваща 47 опери. Участва активно в българския концертен живот като акампаниращ пианист. В рамките на тази си дейност, той е партньор на изтъкнатите по онова време певци Михаил Попов, Женя Стефанова, Райна Михайлова и др.

През 1953 г. Петър Щабеков основава с голямата българска певица Лиляна Барева първото по рода си в България постоянно вокално-клавирно дуо за стилна песенна лирика, което в продължение на 25 години концертира активно както в България, така и в много европейски страни. Репертоарът на дуото обхваща около 400 художествени песни от световната класика и романтика, както и от всички български композитори. Някои от тях, като Марин Големинов и Димитър Сагаев, създават специално за двамата артисти произведения за глас и пиано.

Чрез програмите си зад граница Лиляна Барева и Петър Щабеков пропагандират неизменно и на първо място българската художествена песен. През 1967 г. големият акомпаняторски опит на Щабеков намира признание от Любомир Пипков, който го кани за корепетитор, а по-късно – като ръководител на самостоятелен клас по камерно пеене в Българската държавна консерватория (днес: Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Малко по-късно съвместно с известната наша пианистка Савка Попова Щабеков организира редовен клас по клавирен съпровод за студентите пианисти – факт, непознат дотогава в учебната програма на Националната музикална академия.

Наред с тази огромна изпълнителска и преподавателска дейност Петър Щабеков е един от малкото преводачи на опери в България. За нуждите на оперните театри в страната той превежда около 30 опери от италиански, немски, френски и руски език, най-известните от които са „Дон Жуан“ и „Бастиен и Бастиена“ от Моцарт, „Трубадур“ и „Фалстаф“ от Верди и др. Преводите му са еталон в трудната професия на професионалния преводач.

Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков е музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио „Музика“ към Българското национално радио. Той пише редица отзиви за концертния живот още от края на 40-те години на ХХ век. Особено активно работи в тази област в началото на 80-те години. Петър Щабеков е неизменен сътрудник на вестник „Музикален живот“ по това време, и почти няма брой, в който неговото име да не се откроява като автор със свой оригинален стил, дълбоко познаване на изпълнявания репертоар и – което е особено показателно – винаги с позитивно отношение към рецензирания изпълнител, без обаче да са спестени критични бележки, ако се налага.

Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков оставя трайна диря в българската музика. Невписващ се в тогавашната конюнктура, той няма нито титла „доцент“, нито „професор“, но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност.

Петър Щабеков умира през януари 1984 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]