Пиер Гамара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Гамара
Пиер Гамара, 2008 г.
Пиер Гамара, 2008 г.
Псевдоним Силвио Мишел
Роден 10 юли 1919 г.
Починал 20 май 2009 г. (89 г.)
Професия писател, поет, литературен критик, журналист
Националност  Франция
Активен период 1943 – 2009
Жанр драма, лирика, приключенски роман, исторически роман, детска литература, документалистика
Награди Орден „За честта“
Деца 2
Подпис Pierre Gamarra Signature BW.jpg
Уебсайт pierregamarra.com
Пиер Гамара в Общомедия

Пиер Гамара (на френски: Pierre Gamarra) е френски литературен критик, дългогодишен главен редактор и директор на литературното списание „Европа“, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман, детска литература, басни и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Гамара е роден на 10 юли 1919 г. в Тулуза, Франция. След завършване на обучение за преподавател, в периода 1938 – 1940 г. работи като учител в Левиняк, От Гарон, в южната част на Франция. По време на германската окупация се присъединява към различни групи за съпротива в Тулуза, участва в писането и разпространението на нелегални публикации. Тази му дейност определя развитието му като журналист, писател, и литературен критик. След освобожданането на Тулуза участва в създаването на книжарница „Възраждане“. През 1944 г. се присъединява към Комунистическата партия. В периода 1945 – 1949 г. е журналист във всекидневника „Le Patriote du Sud-Ouest“, на който е първият главен редактор.

Първият му роман „La Maison de feu“ (Огнената къща) е издаден през 1948 г. Романът получава първата международна награда „Шарл Вейон“, за която гласува комисия в състав – писателите Андре Шамсон, Веркор, Франц Хеленс и Луи Гилу.

През 1949 г. е поканен от Луи Арагон и Жан Касу за редактор на литературното списание „Европа“, за което работи до смъртта си. В периода 1949 – 1951 г. живее в Париж.

Романът му „Les Coqs de minuit“ (Среднощни петли) от 1950 г., с история поставена по време на Френската революция в департамент Аверон, е екранизиран в едноименния сериал.

Той е член на френския ПЕН-клуб, като в периода 1999 – 2005 г. е негов вицепрезидент. Почетен член е на Академията на Монтобан. В продължение на 20 години е общински съветник на Аржантьой, отговарящ за културните въпроси.

Пиер Гамара умира на 20 май 2009 г. в Аржантьой, Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • La Maison de feu (1948)
  • Les Coqs de minuit (1950)
  • Les Enfants du pain noir (1950)
    С черен хляб, изд.: „Народна младеж“, София (1961), прев. Стефан Хантов
  • L'assassin a le prix Goncourt (1951) – като Силвио Мишел
  • Les Lilas de Saint-Lazare (1951)
  • La Femme et le Fleuve (1951)
    Жената и реката, изд. „Ц. Церковски“ (1991), прев. Любов Драганова
  • Rosalie Brousse (1953)
    Розали Брус, изд.: „Народна култура“, София (1956), „БЗНС“ (1985), прев. Ерма Гечева
  • Le Maître d'école (1955)
  • Les Jardins d'Allah (1961)
  • La Femme de Simon (1962)
  • Rhapsodie des Pyrénées (1963)
    Пиренейска рапсодия, изд. „Държавно военно издателство“ (1967), прев. Любомир Костов
  • Solo (1964)
  • Cantilène occitane (1979)
    Окситанска кантилена, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Лиляна Иванова
  • Le Fleuve palimpseste (1984)
  • Les Lèvres de l'été (1986)
    Целувката на лятото, изд.: „Партиздат“, София (1989), прев. Любов Драганова
  • Les Nuits de la Bastille (1988)
  • Les Révoltés de ventôse (1998)
  • La Victoire de l'ourse (2005)
  • L’Empreinte de l'ours (2010)

Серия „Тулуза“ (Toulouse)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Mystères de Toulouse (1967)
    Потайностите на Тулуза, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Вера Филипова
  2. L'Or et le Sang (1970
    Злато и кръв, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Вера Филипова
  3. 72 soleils (1975)
    72 слънца, изд.: „Народна младеж“, София (1981), прев. Вера Филипова

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Un cadavre; Mange ta soupe (1944)
  • Les Amours du potier (1957)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Essais pour une malédiction (1943) – награда за поезия
  • Romances de Garonne (1990)
  • Mon Pays l'Occitanie (2009)

Юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Aventure du Serpent à plumes (1961) – награда за младежка литература
    Приключението на „Крилатия змей“, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Мария Явашева
  • New edition of Moustache et ses amis (1974)
  • Douze tonnes de diamant (1978)
  • Moustache et ses amis de toutes les couleurs (2005)
  • Les Vacances de tonton 36 (2006)

Серия „Берлюрет“ (Berlurette)[редактиране | редактиране на кода]

  • La Rose des Karpathes, (1955)
  • Le Mystère de la Berlurette (1957)
  • Le Trésor de Tricoire (1959)
  • Berlurette contre Tour Eiffel (1961)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • La Mandarine et le Mandarin (1970)
  • Salut, Monsieur de La Fontaine (2005)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Mots enchantés (1952)
  • Voici des maisons (1979)
  • Des mots pour une maman (1984)
  • Mon cartable et autres poèmes à réciter (2006)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Coqs de minuit (1973)
  • Les Fariboles de Bolla (1981)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Франция“         Портал „Франция