Полифито
| Полифито Πολύφυτο | |
| — село — | |
  Полифито  Полифито  Полифито | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Велвендо |
| Надм. височина | 526 m |
| Население | 14 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 504 00 |
Полифито или Витивяни или Фитивяни (на гръцки: Πολύφυτο, катаревуса Πολύφυτον, Полифитон, до 1927 година Παλιάλωνα, Фитивяни[1]) е село в Република Гърция, част от дем Велвендо в област Западна Македония. Селото има население от 17 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Полифито е разположено високо в Камбуница, североизточно от Велвендо, във Витивянския пролом на река Бистрица (Алиакмонас). При селото е язовирната стена на язовира Полифитоско езеро на Бистрица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витивяни (Vitiviani) живеят 120 гърци.[2]
На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Витовяни (Vitovjani) е представено като гръцко село в Берска каза.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волтоян е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година във Витивяни (Βιτίβγιανη) живеят 150 гърци християни.[5]
Църквата „Свети Атанасий“ е построена от камъни в 1910 година от местните жители на мястото на по-стар храм, побиращ едва 15 – 20 души. В 1972 година, заради строежа на язовира Полифито, е построена нова на сто метра от старата.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Витивяни остава в Гърция.
В 1916 година във Витивяни е изградена енорийската цървата „Света Параскева“, на основите на по-стар храм от 1750 година. В двора на църквата е намерена плоча с надпис „март 1819“, годината, в която може би е обновена. В храма се пази епитрахил с дата 1815 година. Според традицията в стария храм е проповядвал Козма Етолийски.[6]
В 1928 година Витивяни е прекръстено на Полифито.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001, 48 – 49.
- ↑ а б Άγιος Αθανάσιος Πολυφύτου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
| ||||||||||||||
