Порнокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Порнокрацията в Рим (от старогръцки πόρνη (порне) – „проститутка“, и κρατια – управление или Управление на блудниците) е период от историята на Папството, започнал с управлението на папа Сергий III през 904 и продължил 60 години – до смъртта на папа Йоан XII през 963 г. (според други мнения този период продължава 35 години и приключва със смъртта на папа Йоан XI).

През този период римските понтификати се намират под силното политическо влияние на семейстството на римския консул Теофилакт, граф на Тускулум, и най-вече на съпругата му Теодора и дъщеря им Марозия. Противниците на папите, които заели светия престол с помощта на Теодора и Марозия, приписват на някои от тези римски първосвещенници и сексуални отношения с благодетелките им.

Повечето сведения за порнокрацията се съдържат в историята на Лиудпранд, епископ на Кремона. Той обаче взема участие в събора на епископите, които низвергнали папа Йоан XII от папския престол, и е известен като голям противник на Рим. Така сведенията, които той дава, са пристрастни, тъй като изхождат от политическите му възгледи. Въпреки това дори официалната позиция на Католическата църква е, че през десети век на папския престол се сменят доста папи, които се отличават с разпуснатия си начин на живот.

Характеристика на периода[редактиране | редактиране на кода]

През първата половина на 10 в. фактически реалната власт в Рим принадлежи на семейството на Теофилакт. Папската област се управлявала от Теофилакт, римски сенатор, който по време на папа Бенедикт IV (900 – 903) е обявен за консул, водач (Dux) и главнокомандващ войската (magister militum). Скоро след това с подкрепата на семейството на Теофилакт папа става братовчед му Сергий III. Поради това папа Сергий III, който <<напълнил папската земя със свои любовници и незаконородени деца и превърнал папския дворец във варварски вертеп>>, предал на Теофилакт всички светски пълномощия. Теодора и Марозия, съответно съпруга и дъщеря на Теофилакт, съсредоточили в ръцете си необикновено голяма власт (според слуховете петнадесетгодишната Марозия станала любовница на папата). Като политически ръководители на Рим, те придобили пълен контрол над изборите за нов папа.

Влиянието на тези две блудници, Теодора и Марозия, се основавало на тяхната красота и богатство и било резултат от техните политически и любовни интриги. Възможно е епохата на тяхното управление да е породила легендата за жената-папа. Светия престол заели незаконоороденият син, внукът и правнукът на Марозия

След смъртта на Теофилакт (ок.924) и на Теодора (ок. 928) цялата власт преминава в ръцете на дъщеря им Марозия. Според слуховете Марозия е любовница на папа ]Сергий II, майка на Йоан XI и баба на папа Йоан XII. Освен това Марозия взема дейно участие в убийството на папа Йоан X (той заема папския престол благодарение на Теодора), за да осигури понтификата на своя фаворит – папа Лъв VI.

Повечето понтификати след смъртта на папа Йоан X започват да се избират съгласно указанията на Марозия, която получила титлите патриция, сенатриса (Domna Senatrix), и съсредоточила цялата власт над града в свои ръце. Като цяло папите, избрани през периода на порнокрацията, остават начело на Римската църква в продължение на няколко години. По време на порнокрацията обаче Римокатолическата църква не приема никакви съдбоносни решения, които да засягат основата на вярата или църквните канони.

През 929 г. Марозия се готви за да встъпи в трети брак с италианския крал Хюго, брат на покойния ѝ втори съпруг. Срещу тези планове на Марозия се опълчил синът ѝ от първия ѝ брак, Алберих II Сполетски, който застанал начело на опозицията срещу властта на майка си. През 931 г. в деня на брачната церемония на Марозия и Хюго, Алберик II вдига въстание и с помощта на жителите на града залавя Марозия и я затваря в тъмница, където тя умира през 932 г., а Хюго успява да избяга от Рим.

След като сваля майка си от власт, Алберих II поема властта над града в свои ръце и отстранява от папския престол брат си Йоан XI. През следващите двадесет години папите, които застават начело на Римския престол, са безсилни да наложат волята си в светските дела на града. Самият Алберик II е баща на папа Йоан XII, a папите Бенедикт VIII, Йоан XIX и Бенедикт IX също са потомци на Марозия.

Според мнението на повечето историци порнокрацията в Рим приключва с низвергването на папа Йоан XII с помощта на германския император Отон I през 963 г. Друго мнение е, че краят на порнокрацията е 30 години по-рано, когато Морозия губи властта си в Рим.

Списък на папите от периода на Порнокрацията в Рим[редактиране | редактиране на кода]