Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 1

Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в, известен като Хрѝсто Бо̀тев, е български революционер, поет и публицист. Смятан е за национален герой и един от най-видните българи на Възрожденския период. Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Учи в Карлово и Одеса, тогава в Руската империя (където по-късно за кратко е бил учител). Главната му дейност е в подготовката и развитието на българското националноосвободително движение. От 1867 г. живее в Обединено княжество Влашко и Молдова, където от лятото на 1874 г. взема дейно участие в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Сътрудничи с емигрантския печат и сам издава революционния вестник „Дума на българските емигранти“. В този вестник през 1871 г. Ботев публикува своята творба „Хайдути“. На 30 септември 1875 г. напуска БРЦК, поради несъответствия на неговите убеждения с тези на останалите членове. През 1876 г., когато избухва Априлското въстание, той организира чета, която превзема австрийския кораб „Радецки“ и принуждава капитана да спре на брега край Козлодуй. Четата тръгва към Враца, за да помогне на въстаналите българи от Трети революционен окръг. Христо Ботев загива в бой на 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. във Врачанския Балкан.