Портрет на Франческо Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Портрет на Франческо Гонзага
ХудожникАндреа Мантеня
Година1461 г.
Техникатемпера върху дърво
Размери25 × 18 cm
ИзложенаМузей Каподимонте, Неапол, Италия
Портрет на Франческо Гонзага в Общомедия

„Портрет на Франческо Гондзага“ (на италиански: Ritratto di Francesco Gonzaga) е картина на италианския художник Андреа Мантеня от 1461 г. Картината (25 x 18 см) е изложена в Зала 8 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол. Използваната техника е темпера върху дърво.

История[редактиране | редактиране на кода]

В първото споменаване на картината за нея се съобщава, че тя е в колекцията на Фулвио Орсини, библиотекар на Дом Фарнезе, като портрет на кардинал Гондзага, приписван на Джовани Белини. От 1644 до 1653 г. тя е каталогизирана в колекциите на Фарнезе в римския им дворец като портрет на млад мъж с червена шапка, облечен в червено, където, освен че вече не е видно авторството, се губи и изобразената личност.

Малкият портрет не е сред тези, последвали Колекция „Фарнезе“ от Рим до Парма. Следователно прехвърлянето му в колекциите на Бурбоните в Неапол датира едва от 1760 г. в епохата на Фердинанд IV Бурбон. Фердинанд завършва прехвърлянето, започнато от крал Карлос III Испански, който, в ролята му на първороден син на Изабела Фарнезе, последната потомка на Фарнезе, наследява целия художествен каталог и мести цялата колекция от градовете Рим, Парма и Пиаченца в неаполитанската столица още през 1734 г.

Когато картината е прехвърлена в Неапол, авторството ѝ отново е приписано на Джовани Белини. Едва около 20 век, с Густаво Фридзони, като автор е предложен Андреа Мантеня и лицето на портрета е идентифицирано с Франческо Гондзага, второродният син на маркиза на Мантуа Лудовико III Гондзага, избран за кардинал на 17 год. от папа Пий II малко след Събора в Мантуа. Причината за тази идентификация, която намира почти единодушно одобрение и от следващите критици, произтича от връзката между неаполитанския портрет и този на самия Франческо Гондзага в Стаята на младоженците в Херцогския дворец в Мантуа.

Според друга част от критиката от 20 век, която днес вече не се взема под внимание, портретът би могъл вместо това да представлява епископа на Мантуа Лудовико Гондзага, също син на Лудовико III и Барбара фон Бранденбург.

Портретът е сред първите творби, рисувани от Андреа Мантеня за мантуанския двор, където художникът живее до 1460 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Младият кардинал е изобразен в профил на тъмен фон, облечен в пурпурни кардиналски дрехи. Позата в профил в портретите е обичайна в изкуството в италианските дворове от онова време, заимстванч от хуманистичния образ на vir illustris, от своя страна вдъхновен от римската нумизматика от императорската епоха.

Със забележителна чувствителност художникът извежда все още детския и наивен облик на момчето под църковната дреха, естествено характеризиращ юношеската му възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Tatjana Pauli, Mantegna, serie Art Book, Leonardo Arte, Milano 2001. ISBN 978-88-8310-187-8
  • Mauro Lucco (a cura di), Mantegna a Mantova 1460 – 1506, catalogo della mostra, Skira Milano, 2006.
  • Roberto Brunelli (a cura di), Un collezionista mantovano del Rinascimento. Il vescovo Ludovico Gonzaga nel V centenario della morte, Atti del convegno di studi di Mantova 29 gennaio 2011, Mantova, Publi Paolini, 2011.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ritratto di Francesco Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​