Предраг Маркович
| Предраг Маркович | |
| сръбски политик и писател | |
 | |
| Роден |
7 декември 1955 г.
|
|---|---|
| Религия | Сръбска православна църква |
| Предраг Маркович в Общомедия | |
Предраг Маркович (на сръбски: Предраг Марковић; роден на 7 декември 1955 г.) е сръбски политик, писател и историк, който е бил председател на Народното събрание на Сърбия от 2004 до 2007 г. и министър на културата, медиите и информационното общество от 2011 г. до 2012 г. Бивш член на Г17+, той също така за кратко изпълнява длъжността президент на Сърбия до избирането на Борис Тадич през 2004 г.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Маркович е известен с това, че пази личния си живот в тайна. На 26 декември 2015 г. се жени за Весна (родена Вуятович; родена 1991 г.). Има син от предишен брак.
Литература кариера[редактиране | редактиране на кода]
Маркович е член на PEN, Сръбското литературно дружество и е бивш президент на Асоциацията на издателите на Сърбия и Черна гора. От 1993 до 2013 г. е собственик на издателство „Стубови култури“ и е автор на шест книги. Владее сръбски, руски и испански език.
Маркович е сътрудник и почетен член на Urban Book Circle (Канада).
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Маркович е председател на Народното събрание на Сърбия от 2004 до 2007 г. и изпълняващ длъжността президент на Сърбия в рамките на Сърбия и Черна гора между 4 март и 11 юли 2004 г. Освен това той е бил президент на управителния съвет на Г17+, председател на политическия съвет на Г17+ и член на изпълнителния съвет. През 2003 г. е избран за почетен президент на Г17+.
По време на мандата на Маркович като председател на Народното събрание депутатите единодушно връщат герба, знамето и химна на Сърбия на 17 август 2004 г. и на 5 юни 2006 г. обявяват суверенитета на държавата.
Маркович е кандидат на Движението за възстановяване на Кралство Сърбия за кмет на Белград по време на изборите за градско събрание на Белград през 2018 г. Той завършва с 4291 гласа.
Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]
- „Л‘имун. Исцеђен“ (1982)
- „Морали би доћи насмејани лавови“ (1983)
- „Отменост душе“ (1989)
- „Заводник ништавила“ (2017)
- „Ковчег комедијант“ (2018)
- „Давид против Отужног Злодуха“ (2020)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Предраг Марковић (политичар)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |