Прилепски български учителски събор (1868)
| Прилепски български учителски събор | |
| — конгрес — | |
| Място | Прилеп, Османска империя |
|---|---|
| Дата | август 1868 г. |
Прилепският български учителски събор, наричан също конференция, се провежда в град Прилеп, тогава в Османската империя, през август 1868 година. Представлява поредица от срещи на учители, книжари и други интелигентни българи от различни крайща на Македония с обсъждания по педагогически теми. Това е първото събиране на българското учителство в Македония.[1]
Други автори наричат първи учителски събор състоялият се по-късно, през август 1871 година събор, организиран съобразно решенията на този от 1868 година.[2][3]
Протичане на събора[редактиране | редактиране на кода]
В 1868 година дейците на прилепското читалище решават да използват периода на големия Прилепски панаир (1 – 15 август), когато в града се събират хора от всички краища на Европейска Турция, за да направят среща на български книжари и учители от близки и далечни места. Канят ги на събрание в читалищния салон, на което се решава да проведат няколко срещи-събрания с педагогически теми – вечерни беседи в читалището, като целта е и да се опознаят по-добре и сближат. Присъстват и други интелигентни българи. Уреждат се четири събрания.[4][5]
Конференцията – първо събиране на българското учителство в Македония – е открита от учителя в Прилеп Никола Ганчев.[1] На първото събиране учителят Лука (Вълко) Нейчев говори по темата за „ползата отъ учителскитѣ събрания; средставата за преуспѣване просвѣтата между народа; за първоначалното образование; какъ да се поставятъ училищата за по-добъръ редъ и да се състави обща програма“.[4] Учителят Петър Мусев говори за ползата от училищата в селата. На други събрания говорят Константин Босилков, Н. Бояджиев, Иван Шумков, дякон Агапий Войнов.[4] Никола Ганчев закрива конференцията с пожелание такива събирания да стават по-често и с благодарност към участвалите.[1]
Идеята за учителски събори, зародила се при срещите, е на тях да се събират всички учители от околните градове и паланки и да обмислят въвеждането на еднаква програма във всички училища, еднакви учебници, въвеждане на ред вътре и извън училищата и други теми. Реализирането на тази идея се възлага на учителите в Битоля Лука Нейчев – главен учител, и Петър Мусев.[4]
Получилите задачата учители изпращат през юли 1871 година циркулярно писмо до прилепчани за откриване на учителски събор в Прилеп, а прилепските дейци се погрижват за организацията на място. Съборът се състои в началото на август 1871 година, по време на прилепския панаир.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 70.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 151 – 152.
- ↑ Спомени, Арсени Костенцев // promacedonia.org. Посетен на 6 октомври 2023.
- ↑ а б в г Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 150.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 69.
