Принцът и просякът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Принцът и просякът
The Prince and the Pauper
The Prince and the pauper bookcover.jpg
Автор Марк Твен
Първо издание 1881 г.
Флаг на САЩ САЩ
Оригинален език английски
Вид роман
Принцът и просякът в Общомедия

„Принцът и просякът“ е роман на американския автор Марк Твен. Първата публикация е в Канада през 1881 г., а следващата е в САЩ през 1882 г. Романът представя първият опит на Марк Твен да създаде историческа измислица. Действието се развива през 1547 г. и разказва историята на две момчета, които изглеждат еднакво: Том Канти, бедняк, който живее със злия си баща в Офъл Корт в Лондон, и принц Едуард, синът на Хенри VIII.

Романът е част от задължителната подготовка по БЕЛ в българските училища и се изучава в 6. клас.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Том Канти, най-малкият от бедно семейство от Офал Корт, Лондон, подтикван от местния свещеник (който е научил момчето да пише и чете), винаги си е мечтаел за по-добър живот. Разхождайки се около двореца един ден, младият Том вижда принц (принцът на Уелс – Едуард VI), който много прилича на него. В своето вълнение бедното момче се приближава прекалено много и бива заловено от кралските гвардейци, но Едуард не им позволява да го накажат и дори го кани в стаята си в двореца. Там двете момчета се опознават и остават впечатлени всеки от живота на другия, от приликата между тях и от факта, че споделят една рождена дата. В крайна сметка те решават да разменят дрехите си за известно време. Принцът излиза навън, скривайки предмет от национална важност (по-късно читателят научава, че това е Великият печат на Англия). Пазачите не го разпознават, дeгизиран в дрипитe на Том. Най-накрая момчето се ориентира по улиците и стига до дома на Канти. Там се сблъсква с жестокостта на бащата на Том и се среща с Майлс Хендън - войник и благородник, завърнал се от войната. Въпреки че Майлс не вярва на твърденията на Едуард, че е кралска особа и му се подиграва заради тях, все пак се превръща в негов покровител.

В същото време до тях достигат новините, че крал Хенри VIII е починал и Едуард е вече крал. Том, в ролята на своя двойник, се опитва да се справи с кралските си задължения и маниери. Благородниците и дворяните започват да си мислят, че “принцът” страда от рядка болест, която му е причинила загуба на паметта. Страх ги е да не е полудял, но скоро всички се уверяват, че умът му е наред. Непрекъснато го разпитват за липсващия Велик печат, но той няма и представа за какво става въпрос.

Докато Том живее в двореца, Едуард изживява грубия живот на простолюдието от и за първи път забелязва класовото разделение в Англия. Най-важното за него е, че вижда безсърдечната природа на английската съдебна система, в която хората са изгаряни, хвърляни на гилотината и бити с камшици. Осъзнава, че всички те са обвинени на базата на неясни улики и арестувани или обесени за маловажни провинения. Тогава той се заклева да царува с милост, когато се върне на мястото си. Случайно се изпуска пред банда крадци, че е крал и че ще сложи край на нечестните закони, те го мисля за луд и инсценират фалшива коронация, за да се подграят с него.

След поредица от приключения (включително престой в затвора), Едуард прекъсва коронцията на Том, точно преди той да бъде обявен за крал Едуард VI. Том с желание предава трона, но благородниците отказват да повярват, че просякът е техният достоен крал. Тогава Едуард изважда Великия печат на Англия, който крие откакто напуска двореца. Том съобщава, че ако някой беше описал как изглежда печатът, е щял да им го даде, защото отдавна го е бил открил в декоративна броня (където Едуард го е бил скрил), но го е използвал за орехотрошачка. Едуард и Том разменят ролите си обратно, а Майлс е награден с почетната титла на орела и правото да седи в присъствието на краля. Като благодарност за помощта на Том за възвисяването на Едуард за крал, той го нарича “кралска стража” (престижна титла, която Том пази за цял живот).

История[редактиране | редактиране на кода]

„Принцът и Просякът“ ни връща към Англия от XVI век. В предисловието й авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

"Принцът и Просякът" се играе на сцена от 1920 г. насам, когато е първата постановка на Бродуей, създадена от Уилям Фавершам. През 1946 г. историята се появява и като комикс в 29 брой на Classic Comics.

Романът е в основата и на много филми.

  • За първи път „Принцът и просякът“ е представен в нямото кино през 1920 г. от Александър Корда в Австрия.
  • Във версията от 1937 г. играят Ерол Флин (в ролята на Хендън) и близнаците Били и Боби Маух като принца и просяка.
  • През 1957 г. корпорацията CBS представя адаптация на романа с участието на Джони Уошбрук в ролята на двете момчета.
  • Уолт Дисни също излъчват своя версия на филма през 1962 г.
  • Епизод 21 на „Маймуните“ от 1967 г. е с това заглавие.
  • През 1976 г. Ланс Керуин играе като Том и Едуард в модерната версия на историята, в която се разказва за млад пощальон и президентския син, които много си приличат и си разменят местата.
  • BBC излъчват през същата година шест трийсетминутни епизода с главен актьор Никълъс Линдхърст, като през 1996 г. има нова адаптация.
  • Версия от 1977 г. се излъчва в Англия и САЩ съответно под имената „Принцът и Просякът“ и „Кръстосани мечове“.
  • „Ринго“, филм от 1978 г. с Ринго Стар включва размяна на местата между бившия барабанист на „Бийтълс“ и хора, които нямат талант, но приличат на него.
  • Компанията на Уолт Дисни създава през 1990 г. анимиран 24-минутен филм, като звездата е Мики Маус, който си разменя мясотто със самия себе си.
  • BBC представят драма от шест части на историята през 1996 г.
  • През 2000 г. историята бива адаптирана отново като версията е с игра на живо.
  • „Барби като принцеса и просякиня“ излиза през 2004 г. Това е първата адаптация със женска роля: 85-минутен филм с Барби в ролята на русата принцеса Анелиз и бедната брюнетка Ерика.
  • Гарфилд също влиза в двойна роля през 2006 г. в „Историта на две котета“.
  • „Необходими са две“ с близначките Мери-Кейт и Ашли Олсън е различен разказ на класиката, в който две момичета (едното богато, а другото – сираче) разменят местата си, за да опознаят живота на другата.
  • През 1996 г. C&E, тайванска софтуерна компания пуска на пазара видео игра за Sega Genesis под името Xin Qigai Wangzi ("Новият просещ принц"). Идеята за играта е вдъхновена от книгата и са добавени фантастични елементи като магия, чудовища и др.
  • „Модерната история на Марк Твен: Принцът и просякът“ е детски филм от 2007 г., който показва историята в днешни времена.

Някои анимации като версията на Мики Маус преразказват романа, докато други включват в себе си пародийни елементи (включително епизод на „Джони Браво“, в който Марк Твен се появява, молейки аниматорите да „позволят на тази уморена история вече да умре“).

„Принцът и просякът“ на български език[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cope, Jim; Cope, Wendy. "A Teacher's Guide to the Signet Classic Edition of Mark Twain's The Prince and the Pauper" (PDF).
  2. "Unicorn Theatre - The Prince and the Pauper"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]