Процион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Процион
Звезда
Position Alpha Cmi.png
Местоположение на Процион в съзвездието Малко куче
Общи данни
Ректасцензия 07h 39m 18,11950s
Деклинация +05° 13′ 29,9552″
Разстояние 11,46 ± 0,05 ly
Видима зв. величина (V) 0,34 (A) / 10,7 (B)
Съзвездие Малко куче
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) −3,2 km/s km/s
Видимо движение на звездите (μ) RA: −714,590 mas/yr mas в год.
Dec: −1036,80 mas/yr mas в год.
Паралакс (π) 284,56 ± 1,26 mas mas
Абсолютна звездна величина (V) 2,66 / 13,0
Характеристики
Спектрален клас F5 IV–V + DQZ
Цветови индекс (B − V) +0,42
Цветови индекс (U − B) +0,00
Процион в Общомедия

Процион е най-яркият обект в съзвездието Малко куче и осмата най-ярка звезда в земното нощно небе с видима звездна величина от 0,34.[1] По данни на спътника Хипаркос, тази двойна звезда е разположена на разстояние 11,46 светлинни години.[2] Процион включва бяла звезда от главна последователност и спектрален клас F5 IV–V (Процион А) и бледо бяло джудже от спектрален клас DQZ[3] (Процион Б). Двете се движат в орбита една около друга с орбитален период от 40,8 години и ексцентрицитет 0,4.

Наблюдение[редактиране | редактиране на кода]

Процион обикновено е осмата най-ярка звезда в нощното небе, кулминирайки в полунощ на 14 януари.[4] Тя образува един от четирите върха на астеризма Зимен триъгълник заедно със Сириус и Бетелгейзе.[5] От Земята се наблюдава най-добре през зимните нощни в северното полукълбо. [4]

Има цветови индекс 0,42, със слаб жълт оттенък.[5]

Звездна система[редактиране | редактиране на кода]

Процион е двойна звезда, включваща ярък основен компонент, Процион А, имащ видима звезда величина 0,34,[1] и бледия му придружител, Процион Б, с видима звезда величина 10,7.[6] Двете звезди се въртят в орбита една около друга с период от 40,82 години по елиптична орбита с ексцентрицитет 0,407. Равнината на орбитата им е наклонена на 31,1° спрямо Земята.[7] Средното разстояние между двете звезди е 15 астрономически единици, което е малко по-малко от разстоянието между Слънцето и Уран, макар ексцентричната им орбита да ги доближава до 8,9 астрономически единици и да ги отдалечава до 21 астрономически единици.[8]

Процион А[редактиране | редактиране на кода]

Главният компонент има спектрален клас F5IV–V, което ще рече, че звездата е в късен етап на типа F от главната последователност. Тя е по-скоро ярка за спектралния си клас, което подсказва, че тя еволюира в субгигант, който почти е изразходил водородното си ядро, превръщайки го в хелий, след което ще се разшири, докато ядрените реакции се преместват навън от ядрото.[1] Докато продължава да расте, звездата накрая набъбне до 80 – 150 пъти текущия си диаметър и ще се оцвети в червено или оранжево. Това вероятно ще настъпи след 10 до 100 милиона години.[9]

Ефективната температура на звездната атмосфера е около 6530 K,[1] поради което Процион А изглежда бяла. Маса ѝ е 1,5 пъти по-голяма от слънчевата, радиусът ѝ е два пъти по-голям от слънчевия, а светимостта ѝ – 7 пъти по-висока от слънчевата.[1][10] Както ядрото, така и обвивката на звездата са конвективни, като двата региони са отделени от широка зона на излъчване.[11]

Процион Б[редактиране | редактиране на кода]

Процион Б е бяло джудже, чието съществуване е загатвано от астрометричните данни, много преди да бъде реално наблюдавано. Наличието му е споменато от германския астроном Фридрих Вилхелм Бесел още през 1844 г. и, макар орбиталните му елементи да са изчислени от съгражданина му Артур Ауверс през 1862 г.,[12] Процион Б не е визуално потвърдена до 1896 г., когато Джон Мартин Шеберле я наблюдава на прогнозираната ѝ позиция, използвайки рефракторен телескоп в обсерваторията Лик.[13] Тя е по-трудна за наблюдение от Земята отколкото Сириус Б (бялото джудже в двойната звезда Сириус), поради по-голямата разлика във видимата им звездна величина и малкото ъглово разделяне от главния компонент в системата.[8]

С маса от едва 0,6 M, Процион Б е със значително по-малка маса от Сириус Б, но поради особеностите на дегенериралата материя, тя е по-голяма от него, имайки радиус от 8600 km срещу 5800 km на Сириус Б.[3][14] Този радиус съответства на моделите на бяло джудже с въглеродно ядро.[3] Звездата има спектрален клас DQZ,[3] притежавайки атмосфера, в която преобладава хелия, но с примеси на по-тежки елементи. Поради все още неясни причини, масата на Процион Б е необичайно малка за бяло джудже от този тип.[11] С повърхностна температура около 7740 K тя е и доста по-хладна от Сириус Б. Това подсказва, че тя е по-стара. Масата на първоначалната звезда Процион Б е била около 2,59 M. Тя се срива преди около 1,19 ± 0,11 милиарда години, след като е съществувала в продължение на около 680 ± 170 милиона години.[11]

Рентгеново излъчване[редактиране | редактиране на кода]

Опитите за засичане на рентгеново излъчване от Процион с меки рентгеночувствителни детектори преди 1975 г. се провалят.[15][15] Задълбочени наблюдения на Процион се провеждат със спътниците Коперник и TD-1A към края на 1970-те години.[16] Рентгенов източник, свързан с Процион е наблюдаван на 1 април 1979 г. от обсерваторията Айнщайн.[17] Източникът е локализиран на ~4" южно от Процион А, което е достатъчно да бъде идентифициран с Процион А, а не с Процион Б, намиращ се на 5" северно от Процион А.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Kervella, P. и др. The diameter and evolutionary state of Procyon A. Multi-technique modeling using asteroseismic and interferometric constraints. // Astronomy and Astrophysics 413 (1). January 2004. DOI:– 6361:20031527 10.1051/0004 – 6361:20031527. с. 251 – 256.
  2. van Leeuwen, F.. Validation of the new Hipparcos reduction. // Astronomy and Astrophysics 474 (2). November 2007. DOI:– 6361:20078357 10.1051/0004 – 6361:20078357. с. 653 – 664.
  3. а б в г Provencal, J. L. и др. Procyon B: Outside the Iron Box. // The Astrophysical Journal 568 (1). 2002. DOI:10.1086/338769. с. 324 – 334.
  4. а б Schaaf, Fred. The Brightest Stars: Discovering the Universe through the Sky's Most Brilliant Stars. // The Astrophysical Journal 113. John Wiley & Sons, 2008. ISBN 978-0470249178. DOI:10.1086/145373. с. 257. Посетен на 28 декември 2014.
  5. а б Schaaf, 2008, p. 166
  6. Schroeder, Daniel J. и др. A Search for Faint Companions to Nearby Stars Using the Wide Field Planetary Camera 2. // The Astronomical Journal 119 (2). февруари 2000. DOI:10.1086/301227. с. 906 – 922.
  7. Girard, T. M. и др. A Redetermination of the Mass of Procyon. // The Astronomical Journal 119 (5). май 2000. DOI:10.1086/301353. с. 2428 – 2436.
  8. а б Kaler, James B.. Procyon. University of Illinois. Посетен на 23 ноември 2011.
  9. Schaaf, 2008, p. 168
  10. Gatewood, G. и др. An Astrometric Study of Procyon. // Astronomical Journal 131 (2). февруари 2006. DOI:10.1086/498894. с. 1015 – 1021.
  11. а б в Liebert, James и др. The Age and Stellar Parameters of the Procyon Binary System. // The Astrophysical Journal 769 (1). май 2013. DOI:10.1088/0004-637X/769/1/7. 7. с. 10.
  12. Auwers, Arthur. Untersuchungen uber veranderliche eigenbewegungen. // Leipzig. Leipzig, W. Engelmann, 1868.
  13. Burnham Jr., Robert. Burnham's Celestial Handbook. Т. 1. New York, Dover Publications Inc., 1978. ISBN 0-486-23567-X. с. 450.
  14. Holberg, J. B. и др. Sirius B: A New, More Accurate View. // The Astrophysical Journal 497 (2). 20 април 1998. DOI:10.1086/305489. с. 935 – 942.
  15. а б Mewe, R. и др. Detection of X-ray emission from stellar coronae with ANS. // Astrophysical Journal Letters 202. 1 декември 1975. DOI:10.1086/181983. с. L67–L71.
  16. а б Schmitt, J. H. M. M. и др. The X-ray corona of Procyon. // Astrophysical Journal, Part 1 288. 15 януари 1985. DOI:10.1086/162843. с. 751 – 755.
  17. Giacconi, R. и др. The Einstein /HEAO 2/ X-ray Observatory. // Astrophysical Journal 230. 1979. DOI:10.1086/157110. с. 540 – 550.