Първа война на Папската държава с Кастро
| Първа война на Папската държава с Кастро | |||
| Войни на Папската държава с Кастро | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1641 - 1644 | ||
| Място | Кастро, Италия | ||
| Резултат | загуба на Папската държава; Ферарски мир | ||
| Територия | Кастро | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
Първа война на Папската държава с Кастро – първият от двата военни конфликта на Папската държава с херцогство Кастро. Развива се за период от три години - от 1641 до 1644.
Войната[редактиране | редактиране на кода]
Войната започва по инициатива на папа Урбан VIII от рода Барберини. В желанието си да обезпечи бъдещето на своя род, той предлага, затъналото в дългове, към ватикански банкери, аристократично семейство Фарнезе, и по-конкретно - на Одорадо Фарнезе (херцог на Парма и Пиаченца и на Кастро) да продаде на рода Барберини наследствените права над Кастро. Херцогът отказва и през 1641 г. папската армия влиза в пределите на херцогството и го окупира.
След няколко неуспешни опита да завоюва земи в Тоскана, херцог Одорадо се обръща за помощ към венецианците, флорентинските Медичи и моденските д'Есте, обезпокоени от завоевателните стремежи на Барберини в Италия. Те оформят коалиция (лига), която нанася на Барберините поражение. Папа Урбан VIII първоначално заплашва с отлъчване всички участници в лигата. Папата се опитва да получи помощ от Испания, но тя е заета в Тридесетгодишната война и му праща само малки подкрепления.[1] Понтифът увеличава данъците и мобилизира нови сили срещу лигата. Поставя ги под командването на военачалниците и негови роднини Антонио и Тадео Барберини, но папските войски претърпяват поражениe при Транзименското езеро (1643) и отново - фатално за развоя на войната, що се отнася до Папската държава - при Лагоскуро (1644). Впоследствие папата се принуждава да сключи Ферарския мир с лигата, възстановяващ статуквото.
Мирен договор и последствия[редактиране | редактиране на кода]
Сключеният мирен договор с лигата на 31 март 1644 просто оставя всичко в довоенното му положение, и въпреки материалните загуби амбициите на папата не са задоволени, а въпросът за завземането на Кастро става актуален предвид коствалите на Папството по него ресурси и престиж. След смъртта на папа Урбан VIII, станала само няколко месеца след подписването на договора, за негов наследник е избран Джовани Батиста Памфили - папа Инокентий X. Той веднага започва разследване, което установява, че финансирането на конфликта е струвало на папската хазна 12 000 000 скуди, плюс допълнителни извънредни данъци[2]. Антонио Барберини, Тадео Барберини и Франческо Барберини, военачалници от войната са осъдени на изгнание. След години на Франческо и Антонио е позволено да се върнат в Рим.
През 1648 самият папа Инокентий X започва война с Кастро, която завършва с успех и присъединяване на херцогството към земите на папата.