Първа война на Папската държава с Кастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Първа война на Папската държава с Кастро
Войни на Папската държава с Кастро
Информация
Период 1641 - 1644
Място Кастро, Италия
Резултат загуба на Папската държава; Ферарски мир
Територия Кастро
Воюващи страни
Flag of the Vatican City.svg Папска държава Flag of the Duchy of Parma.svg Кастро
Flag of Most Serene Republic of Venice.svgВенецианска република
Flag of Tuscany.svg Тоскана
Flag of the Duchy of Modena.svg Моденско херцогство
Командири
Антонио Барберини; Тадео Барберини; Луиджи Матеи Матиас Медичи и Реджо Раймондо Монтекуколи
Сили
12 000 войници; 4 000 кавалерия войски на Венеция, Тоскана и Модена
Жертви и загуби
? ?

Първа война на Папската държава с Кастро - първият от двата военни конфликта на Папската държава с Кастро. Развива се за период от три години - от 1641 до 1644.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

Папа Урбан VIII

През 17 век Фарнезе са на границата на разорението и са затънали в неплатени дългове към ватиканските банкери. Папа Урбан VIII от рода Барберини, в желанието си да обезпечи бъдещето на своя род, предлага на Одорадо Фарнезе (херцог на Парма и Пиаченца и на Кастро) да продаде на Барберини наследствените права над Кастро. Когато херцогът им отказал, папската армия влиза в пределите на херцогството (1641) и го окупира.

Одорадо Фарнезе.

След няколко неуспешни опита да завоюва земи в Тоскана, херцог Одорадо се обръща за помощ към венецианците, флорентинските Медичи и моденските д'Есте, обезпокоени от завоевателните стремежи на Барберини в Италия. Те оформят коалиция, която нанася на Барберините поражение. Папа Урбан VIII първоначално заплашва с отлъчване всички участници в лигата. Папата се опитва да вземе помощ от Испания, но тя е заета в Тридесетгодишната война и му праща само малки подкрепления. [1]Понтифът увеличава данъците и мобилизира нови сили срещу лигата. Поставя ги под командването на Антонио Барберини и Тадео Барберини, но папските войски претърпяват поражения при Транзименското езеро (1643) и фаталното при Лагоскуро (1644). Впоследствие папата се принуждава да сключи Ферарския мир с лигата, който възстановява довоенното статукво.

Мирен договор и последствия[редактиране | редактиране на кода]

Папа Инокентий X

Сключеният мирен договор с лигата на 31 март 1644 просто оставя всичко в довоенното му положение, въпреки материалните загуби. След смъртта на папа Урбан VIII, станала само няколко месеца след подписването на договора, за негов наследник е избран Джовани Батиста Памфили - папа Инокентий X. Новият папа веднага започва разследване, което установява, че финансирането на конфликта е струвало на папската хазна 12 000 000 скуди плюс допълнителни извънредни данъци[2]. Антонио Барберини, Тадео Барберини и Франческо Барберини, военачалници от войната са осъдени на изгнание. След години на Франческо и Антонио е позволено да се върнат в Рим.

През 1648 самият папа Инокентий X започва война с Кастро, който обаче завършва с успех и присъединяване на херцогство Кастро към земите на папата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. History of the popes; their church and state (Volume III) by Leopold von Ranke (Wellesley College Library, 2009)
  2. History of the popes; their church and state (Volume III) by Leopold von Ranke