Развой на ят в хърватски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Развоят на гласната ят в хърватски се изразява в следното:

  1. промяна на праславянската гласна *ě в затворено e, която настъпва в първия период от развитието на хърватския език, 10-11 век,
  2. развитие на затворената гласна , наследила ě, в i, je, ije или e, като рефлексите (резултатите от промяната) в различните хърватски диалекти са различни. Тази промяна протича в периода от 13 до 15 век.

Монофтонгичен рефлекс на ят в хърватски[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално фонетичната стойност на *ě в диалектите, от които произлиза хърватския език, била затворено e, т.е. според артикулацията си се намирало между гласните i и e. Във вокалната система на щокавския и чакавския диалект тази фонема не е имала съответствие сред гласните от заден ред, поради което стремежът към артикулационна симетричност на вокалната система води до уеднаквяването на тази гласна с друга, която е най-близка по място на артикулация.

В повечето кайкавски говори тази фонема има свое съответствие сред гласните от заден ред – затворено о, рефлекс от ǫ и сричкотворно l, поради което се запазва във вокалната система и се уеднаквява с рефлекса на еровите гласни. По този начин в кайкавската вокална система съществува симетрия на предните и задните затворени гласни: (<ě и ь) и (<ǫ и ).

В чакавските говори има различни рефлекси на ě, според които те се разделят в общи линии на три:

  • икавски (предимно южночакавски), в които ě > i
  • екавски (предимно северночакавски), в които ě > e, и
  • смесени, икавско-екавски (средночакавски), в които ě > e или i, в зависимост от следващите фонеми: напр. tilo (тяло), но telesa (родителен падеж единствено число)
  • изключение сред чакавските говори прави ластовският с дифтонгичен рефлекс на ě > je.

Дифтонгичен рефлекс на ят в хърватски[редактиране | редактиране на кода]

Най-сложен развой гласната ě претърпява в щокавските иекавски говори, които са в основата на съвременния хърватски книжовен език. Именно това е основен проблем на хърватския правоговор и правопис.

Към края на среднохърватския период (в края на 14 и началото на 15 век) в тези щокавски говори от (затворено e) се развива дифтонг ie в дългите и в кратките срички. Мястото му в системата е нестабилно, както и на предшественика му, поради което се стреми към дефонологизация, т.е. обособяване на отделните елементи на дифтонга в самостоятелни фонеми:

  • краткият дифтонг преминава в двуфонемна група je, а
  • дългият дифтонг преминава в трифонемна група ije.

Този процес обаче не е завършен все още в някои щокавски иекавски говори. Завършен е само в онези говори, които са послужили като норма за кодификация на стандартния хърватски език.

Изговор на рефлекса на ят в хърватския книжовен език[редактиране | редактиране на кода]

Носителите на хърватския книжовен език не усвояват напълно двусричния изговор на рефлекса на дългото ě. Изговорът му е предимно едносричен, както в западнощокавските иекавски говори, станали основа на иекавския тип хърватски езиков стандарт от средата на 18 век. Преди това икавският тип изговор на новощокавските говори бил много по-разпространен като книжовна норма в Хърватска, но впоследствие иекавският напълно го изместил.

В съвременния хърватски книжовен език съществува разлика между установената (кодифицирана) правописна норма на рефлексите на ě и изговорната норма, напр. lijep се изговаря [liêp].

Вторичен икавски и екавски рефлекс[редактиране | редактиране на кода]

Дефонологизацията на двуфонемния рефлекс на ě в някои случаи предизвиква асимилация в рамките на самия дифтонг ie:

  • ако първата част асимилира втората, възниква вторичен икавски рефлекс, а
  • ако втората част асимилира първата, възниква вторичен екавски рефлекс.

По този начин възникват вторични икавски и екавски изговори. Повечето от щокавските икавски говори са секундарни, а от екавските говори такива са някои говори в Славония – по поречията на реките Сава и Драва. Те имат общ произход с щокавските йекавски изговори.

Дължина на сричката и рефлекс на ят[редактиране | редактиране на кода]

В иекавските говори рефлексът на ě още от самото начало зависел от дължината на сричката. В съвременния хърватски книжовен език

  • на мястото на дългата гласна ят по правило има рефлекс ije (който в изговорната норма се реализира едносрично), напр: mlijeko (мляко), snijeg (сняг), brijeg (бряг) и т.н., а
  • на мястото на кратката гласна ят има рефлекс je, напр.: vjera (вяра), djed (дядо), djeca (деца), mjesto (място) и т.н.

Съществуват и някои ограничения:

  • пред j и o < l рефлексът на ě е кратко i, напр.: smijati se (< smějati sę), grijati (< grějati), bijaše (< bějaše), htio (< hъtělъ), но htjela. Тук има и няколко изключения като jeo, sjeo и др.
  • краткото je < ě след група съгласни, от които последната е r, дава рефлекс e, напр.: brijeg, но bregovi, grijeh, но grehota и т.н.

При по-късно удължаване на сричка, съдържаща рефлекс на стара кратка гласна ě поради фонетични, словообразувателни и морфологични причини, рефлексът остава непроменен, напр.: ponèdeljakponèdjēlka, dȅlodjêla и т.н.

В падежните окончания на мястото на ě винаги има i, но това вероятно е последица от уеднаквяване на формите за меките и твърдите склонения.

Редувания на рефлекси на ят[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния хърватски език сричките с рефлекс на ě разпознаваме по редуванията, които зависят от дължината на сричката и от други (споменати по-горе) фактори:

  • ije: je: cvijetcvjetovi
  • ije: e: brijegbregovi
  • ije: ø: prodrijetiprodrt
  • ije: i: dijeladio
  • je: i: htjelahtio
  • je: ije: sjećisiječem
  • e: ije: prepisatiprijepis
  • i: ije: litilijevati

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986