Разобличител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Разобличителят (на английски: whistle-blower)[1] е човек, който разобличава и съобщава за предполагаема незаконна, неетична дейност или нередност в правителствена, обществена или частна организация[2].

Нередността може бъде квалифицирана по много начини: нарушение на закона, на корпоративните правила, на различни регулации и/или директна заплаха на обществения интерес или националната сигурност, както и измама и корупция[3].

Разобличителите могат да обявят информацията за нередност на вътрешен човек (вътре в организацията) или на външни лица (регулатори, полицейските органи, медия или на хора, засегнати от тези действия).

При това те често се изправят срещу репресии и отмъщение от страна на засегнатата организация или група хора, понякога от сродни организации, а понякога и от страна на закона.

Понякога трети страни като Уикилийкс и други групи предлагат защита на разобличителите, но тя е само частична. Разобличителите рискуват съдебно преследване, обвинение в престъпление, социално осъждане и уволнение от заеманата длъжност. Макар че в някои страни има законова защита на разобличителите, тази защита е ограничена и подчинена на много условности, като по този начин те остават уязвими за отмъщение и съдебни дела. Предприемането на действия за разобличаване става все по-сложно с напредъка на технологиите в комуникациите.[4]

Грубо разграничение на вредите за разобличителя може да се направи според това дали информацията касае частна или обществена организация. Например в САЩ разобличаването на публична организация може да доведе до криминална присъда и затвор за извършителя, докато в случая на частен бизнес е по-вероятно той да бъде уволнен и срещу него да бъде заведено гражданско дело.

По-дълбоките въпроси и теории защо хората се решават да разобличат нередностите могат да се изследват от позициите на етиката. Въпросите за легитимността на разобличителя, моралните му убеждения и оценката за институцията, за която той информира, са част от политическата етика. Например в случая на Едуард Сноудън разобличението се изтъква като последният възможен етичен акт.

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Етимология
на английски: Whistleblower означава буквално „човек, надуващ свирка“. Аналогия с рефер, надуващ свирката, за да отбележи нарушение на правилата[5][6] или с английски полицай, надуващ свирката при престъпление, за да алармира хората и колегите си[7].
Американският активист Ралф Нейдър измисля фразата през 70-те години, за да избегне негативната конотация на думите „информатор“ и „доносник“[8]

Вътрешни[редактиране | редактиране на кода]

Повечето разобличители са вътрешни – докладват за нередности вътре в компанията. Един от главните въпроси е кога един човек би действал като разобличител незабавно, за да спре нередните действия като ги докладва[9].

Има мнения, че хората са по-предразположени да съобщават информация за нередности, ако се осигури механизъм за осигуряване на конфиденциалност на разобличителя (Anonymous reporting mechanisms), като дори се работи по създаването на анти-корупционен стандарт[10], в който това е предвидено.

Външни[редактиране | редактиране на кода]

Външните разобличители докладват за нередностите на външни организации или органи. В тези случаи, в зависимост от достоверността на информацията и нейния източник, разобличителите могат да се свържат с адвокат, медия, правните органи или други местни, областни или държавни организации. В някои случаи външното разобличаване се окуражава чрез парични награди.

През последните 50 години оценката за случаите на разобличения в публичния сектор се променя към положителна. Например Върховният съд на САЩ постановява, че разобличителите, които сигнализират за корупция, са защитени от отмъщение в местоработата им според Първата поправка на конституцията.[11] Докато за частния сектор има приети мерки за защита на разобличителите, за държавните служители е трудно да се престрашат да разкрият нередности, незаконно или корупционно поведение, защото така се опълчват срещу правителството и държавата. След като стават известни множество случаи на разобличители, получили широко медийно покритие, в крайна сметка в САЩ са приети и закони за защита на държавните служители, извършили разобличения в полза на обществото.[12] Всички държавни служители на федерално ниво могат да разкриват информация за нарушение на закона, преразходване на средства, злоупотреба с власт или съществена заплаха за обществената безопасност и здраве без страх от преследване[11].

Чрез посредник[редактиране | редактиране на кода]

С цел запазване на самоличността на разобличителя в тайна може да се използват услугите на външна организация. Това е сравнително нова мярка и е разработена с цел предпазване на разобличителя от дискриминация. Kапример Whistleblowers International Network (WIN) е организация, чиято цел е да свързва разобличителите с трета страна. Нараства и предлагането и търсенето на услуги на посредници (трети страни), като разобличителят остава анонимен и за доставчика на услугата.

Вреди[редактиране | редактиране на кода]

Вредите за разобличителя могат да включват индивидуални вреди, увредена репутация и обвинение в нарушаване на националната сигурност. При разкриване на самоличността на разобличителя неизменно той понася вреди. Според американския закон за класифицираната информация подлежи на глоба или затвор:

“...всеки, който съзнателно и умишлено комуникира, снабдява, предава, или по друг начин поставя на разположение класифицирана информация на неупълномощено лице, или я публикува, или използва по какъвто и да е начин в ущърб на безопасността или интереса на Съединените щати или в полза на което и да е чуждо правителство в ущърб на САЩ.”[13][14]

Затова някои от разобличителите се стремят да останат анонимни. Съвременните методи за запазване в тайна на самоличността включват използването на асиметрично криптиране за комуникация, предотвратяване на проследяване на IP адреса, софтуер за анонимно споделяне на съдържание и др. Често се използва маршрутизиращата система Tor.[15]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Разобличителите се разглеждат от обществото двояко: или като самоотвержени мъченици, страдащи в името на обществения интерес и заставяне на организациите да се отчитат, или пък като предатели, шпиони и ренегати. Трети ги обвиняват, че преследват само слава и известност или пък разглеждат действията им като чиста алчност (например в случаите qui tam, когато част от глобата за извършителя се присъжда на информатора).

Някои учени смятат, че разобличителите би трябвало да се възприемат предимно като водени от етически принципи въпреки препятствията и че биха били повече уважавани, ако се развият научните положения на т.нар. „етика на добродетелите“ (virtue ethics)[16][17].

Възможно е много хора дори да не помислят да разобличават, не само от страх от отмъщение, но и от страх, че ще загубят връзките си на и извън работното си място[18].

Преследването и тормозът на евентуалните разобличители са проблем на много места. Например работещите в образованието, частния бизнес или правителството може да узнаят достатъчно рано за сериозни рискове за здравето и околната среда, но според вътрешните правила на организациите може да им бъдат наложени санкции, ако съобщят за проблемите още при възникването им. В частните компании има риск да бъдеш уволнен, да те понижат или да ти откажат повишение, защото си уведомил съответните власти. Държавните служители също са изправени пред риск, ако огласят информация за рискове за здравето и околната среда, но той е много по-малък[19].

Има примери за учени, които сигнализират своевременно за опасностите, но впоследствие биват тормозени, защото са разкрили неудобната истина пред обществото и властите. Също така има млади учени, които поради страх от тормоз се отказват от навлизането в определени научни области[19].

Въпреки наличието на законова протекция за разобличителите в някои страни, има много случаи, когато те са наказвани с уволнение, временно отстраняване от длъжност, понижаване, запориране на заплатата и/или тормоз от страна на другите работници. Например в САЩ повечето закони в защита на разобличителите допускат получаването на обезщетение, ако се докаже, че работодателят е навредил на работника. Въпреки това, много разобличители информират, че е широко разпространено мисленето „застреляй вестителя“ (на английски: shoot the messenger) и в много случаи те са застрашени от съдебно преследване при докладване на нарушения.

По тази причина много частни организации формират фондации или помощни групи за защита на разобличителите, например National Whistleblowers Center[20] в САЩ и Whistleblowers UK[21] В зависимост от обстоятелствата, не е необичайно разобличителите да бъдат отлъчвани от колегите си, дискриминирани от бъдещи работодатели или дори уволнявани от организацията, в която работят. Действията срещу разобличителите често са форма на мобинг – екстремна форма на тормоз, когато цялата група е настроена срещу един човек.

Правна защита[редактиране | редактиране на кода]

Правната защита за разобличителите варира в зависимост от държавата и от това как и къде са са оповестени тайните и как са предоставени и публикувани. Над дузина държави вече са приели обширни закони за разобличаването, предвиждащи механизъм за докладване и защита за хората, които извършват разобличения. Повече от 50 държави са предприели по-ограничени мерки, които са обикновено част от законодателството за борба с корупцията, за гарантирането на свобода на информацията или трудовото законодателство[22].

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде един държавен служител в САЩ квалифициран като разобличител, той трябва да е убеден, че работодателят му е нарушил закона или правилата, да даде показания или започне дело по нарушението или да откаже да наруши закона. В случаите, в които разобличаването се защитава по закон, властите най-общо казано осигуряват протекция на разобличителя[23]. Въпреки това, в решението си по делото „Garcetti v Ceballos“ (2006) Върховният съд на Съединените щати постановява, че Първата поправка (за свободата на словото) не важи спрямо държавните служители, подложени на тормоз от работодателя[24].

Разобличаването в Съединените щати е предмет на голям брой противоречиви закони, а правната защита варира в зависимост от предмета на информацията, понякога и от това в кой щат се извършва действието. При приемането на закона Сарбейнс-Оуксли от 2002 (на английски: Sarbanes-Oxley Act of 2002), Сенатската комисия по правосъдие заявява, че протекциите за разобличителите зависят от „законите и прищевките“ на щата[25]. Все пак съществува голям брой федерални и щатски закони за защита на работниците, които съобщават за нарушения, помагат на правните органи или отказват да вършат незаконни дейности.

Първият закон, приет в полза на разобличителите в САЩ, е Законът за неверните твърдения (False Claims Act) от 1863 година (потвърден през 1986), който има за цел да се бори с измамите от страна на правителствените доставчици по време на Гражданската война. Той насърчава разобличителите, като им обещава процент от парите, спестени на правителството, както и защита от уволнение, предприето като отмъщение[26].

Друг закон, който предпазва разобличителите, е Законът Лойд-Ла Фолет (Lloyd–La Follette Act) от 1912. Той дава право на държавните (федералните) служители да информират Конгреса на Съединените щати. Първият правителствен закон в областта на защита на околната среда, който включва защита за разобличителите на нарушения, е Законът за чиста вода (Clean Water Act) от 1972. Подобни протекции са включени и в други федерални закони за околната среда, като: Safe Drinking Water Act (1974), Resource Conservation and Recovery Act (1976), Toxic Substances Control Act (1976), Energy Reorganization Act (1974) (през 1978 изменен с цел защита разобличителите на рискове в атомните технологии), Comprehensive Environmental Response, Compensation, and Liability Act (CERCLA) (1980) и Clean Air Act (1990). Други закони в защита на разобличителите са прокарани от OSHA, а Законът Сарбейнс-Оуксли предвижда защита на разобличителите на корпоративни измами.

Разследването на тормоза над разобличителите е в юрисдикцията на специална агенция „Защита на работното място и здравето“ (Office of the Whistleblower Protection Program, OSHA)[27] към OSHA[28], която е подчинена на Министерство на труда [29]. OSHA ръководи и специална „Програма за защита на разобличителите“ (Whistleblower Protection Program).

Това изобилие от закони означава, че жертвите на неправомерни действия трябва да ги познават, за да могат да се оплачат в срок в случай на тормоз пред законните власти, които да вземат мерки. Сроковете силно варират – от 10 до 300 дни. Федералните служители, които се оплакват от дискриминация, уволнение или други нарушения на гражданските права и закони имат 45 дни, в които да отправят писмено оплакване до агенцията. Работниците в авиокомпаниите и корпоративните разобличители, които докладват за измама имат 90 дни, за да отправят оплакването си към OSHA.

Тези, които докладват на правителството на федерално ниво и станат обект на враждебни действия от страна на работодателя си, в зависимост от закона на щата имат до 6 години, за да подадат съдебен иск според Закона за неверните твърдения. В случаите qui tam, оригиналният „източник“ може да бъде възнаграден с процент от сумата, която правителството си възстанови от измамниците. Той обаче трябва да е първият, завел иск по въпроса и трябва да избегне оповестяването му докато Министерството на правосъдието на САЩ реши как да действа. Такива договори qui tam трябва да бъдат подписвани конфиденциално и да се вземат специални мерки за запазването на тайна докато федералното правителство предприеме действия.

Други държави[редактиране | редактиране на кода]

Подобни закони има в Австралия, Канада, Индия, Ирландия, Нидерландия, Швейцария, Обединеното кралство, Ямайка, Нова Зеландия и Южна Африка. Голям брой други държави като Гана, Южна Корея и Уганда също приемат подобни закони. Такива закони се обмислят и в Кения и Руанда. Европейският съд по правата на човека отсъди през 2008 година, че разобличителите са защитени от закона за свободата на словото[30].

През лятото на 2016 Германия обявява защитата на корпоративни разобличители за „водещ приоритет“[31]

Известни разобличители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yahoo Education. // Education.yahoo.com. Посетен на 2012-07-08.
  2. Vandekerckhove, Wim. Whistleblowing and Organizational Social Responsibility : A Global Assessment.. Ashgate, 2006.
  3. Near, Janet P. Organizational dissidence: The case of whistle-blowing. // Journal of Business Ethics. Feb 1, 1985.
  4. Delmas, Candice. The Ethics of Government Whisltleblowing. // Social Theory and Practice. January 2015.
  5. Etymonline.com. // Etymonline.com. Посетен на 2012-07-08.
  6. Wordorigins.org. // Wordorigins.org. Посетен на 2012-07-08.
  7. Winters v. Houston Chronicle Pub. Co., 795 S.W.2d 723, 727 (Tex. 1990) (Doggett, J., concurring).
  8. Nader, Petkas, and Blackwell, Whistleblowing: The Report on the Conference on Professional Responsibility, New York: Grossman (1972).
  9. Dealing with—or reporting—"unacceptable" behavior (with additional thoughts about the „Bystander Effect“) Mary Rowe MIT, Linda Wilcox HMS, Howard Gadlin NIH (2009), Journal of the International Ombudsman Association 2(1), online at ombudsassociation.org
  10. ISO 37001
  11. а б Whistleblowing. // {{{journal}}}.
  12. Lee, Katie. Whistleblower Retaliation in the Public Sector. // Public Personnel Management. 2011.
  13. 18 U.S. Code § 798 – Disclosure of classified information. // Посетен на 2015-12-08.
  14. Delmas, Candice. The Ethics of Government Whistleblowing. // {{{journal}}}. January 1, 2015.
  15. Mittal, Prateek. PIR-Tor: Scalable Anonymous Communication Using Private Information Retrieval.. // USENIX Security Symposium. 2001.
  16. Faunce, T.A. „Developing and Teaching the Virtue-Ethics Foundations of Healthcare Whistle Blowing“, Monash Bioethics Review. 2004; 23(4): 41 – 55
  17. Faunce, T.A. and Jefferys, S. „Whistleblowing and scientific misconduct: Renewing legal and virtue ethics foundations“. Journal of Medicine and Law 2007, 26(3): 567 – 84.
  18. Rowe, Mary & Bendersky, Corinne, „Workplace Justice, Zero Tolerance and Zero Barriers: Getting People to Come Forward in Conflict Management Systems,“ in Negotiations and Change, From the Workplace to Society, Thomas Kochan and Richard Locke (eds), Cornell University Press, 2002. See also „Dealing with – or Reporting – 'Unacceptable' Behavior (With additional thoughts about the 'Bystander Effect')“ ©2009Mary Rowe MIT, Linda Wilcox HMS, Howard Gadlin NIH, Journal of the International Ombudsman Association 2(1), online at ombudsassociation.org
  19. а б European Environment Agency). Late lessons from early warnings: science, precaution, innovation: Full Report. // Jan 23, 2013. с. 614.
  20. whistleblowers.org. // whistleblowers.org. Посетен на 2012-07-08.
  21. whistleblowersUK.org. // whistlebloweruk.org. Посетен на 2014-03-07.
  22. Banisar, „Whistleblowing: International Standards and Developments“, in CORRUPTION AND TRANSPARENCY: DEBATING THE FRONTIERS BETWEEN STATE, MARKET AND SOCIETY, I. Sandoval, ed., World Bank-Institute for Social Research, UNAM, Washington, D.C., 2011 available online at ssrn.com
  23. DOL.gov. // Oalj.dol.gov. Посетен на 2012-07-08.
  24. Statements made by public employees pursuant to their official duties are not protected by the First Amendment from employer discipline.
  25. Congressional Record p. S7412; S. Rep. No. 107 – 146, 107th Cong., 2d Session 19 (2002).
  26. Answers.com. // Answers.com. Посетен на 2012-07-08.
  27. Whistleblowers.gov. // Whistleblowers.gov. Посетен на 2012-07-08.
  28. Osha.gov. // Osha.gov, 2012-04-28. Посетен на 2012-07-08.
  29. DOL.gov. // DOL.gov. Посетен на 2012-07-08.
  30. Guja v. Moldova, Application no. 14277/04 (2008)
  31. Германският финансов регулатор отваря нов офис за корпоративни разобличители. // mediapool.bg, 1 юли 2016. Посетен на 1 август 2016.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Whistleblower“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.