Агенция за национална сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Агенцията за национална сигурност (на английски: National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS) е разузнавателна организация на САЩ.

Създадена като единица за разшифроване на кодови съобщения през Втората световна война, през 1952 г. президентът Труман официално я трансформира в NSA. От тогава тя е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация по отношение на персонала и бюджета [1], действаща под юрисдикцията на Министерството на отбраната и докладваща на директора на Националното разузнаване.

В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани[2].

Централата на АНС в щата Мериленд
Seal of the United States National Security Agency.svg

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен предшественик[редактиране | редактиране на кода]

Началото на агенцията може да се проследи до 28 април 1917 г., три седмици след като американският конгрес обявява война на Германия през Първата световна война. Единица за кодиране и разшифроване на кодове бива основана като кабелна и телеграфна секция, известна още като Бюро по шифроване и Клон на военното разузнаване, Секция 8 (MI-8). Тя е със седалище във Вашингтон и е част от военните действия в рамките на изпълнителната власт без пряко упълмощение от Конгреса. По време на войната се мести в оргазиционната схема на армията на няколко пъти. На 5 юли 1917 г. Хърбърт О. Ярдли бива назначен за ръководител на единицата. По това време, единицата се състой от Ярдли и двама цивилни чиновници. Тя поема и функциите за анализ на криптирани съобщения на флота през юли 1918 г. Първата световна война приключва на 11 ноември 1918 г. и единицата се мести в Ню Йорк на 20 май 1919 г., където продължава разузнавателската си дейност като Компанията за събиране на кодове под управлението на Ярдли.[3]

Виетнамска война[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. АНС изиграва ключова роля в разширяване на американския ангажимент във Виетнамската война чрез осигуряване доказателства за атаката на Северен Виетнам по американския разрушител Мадокс по време на инцидента в залива Тонкин.[4] Тайна операция под кодовото име „MINARET“ (Минаре) е създадена от АНС да следи телефонните разговори на сенаторите Франк Чърч и Хауърд Бейкър, както и на други важни лидери работещи в защита на гражданските права, включително Мартин Лутър Кинг и известни американски журналисти и атлети, които критикуват Виетнамската война.[5]

Организационна структура[редактиране | редактиране на кода]

Кийт Б. Александър, бившият директор на АНС

АНС е ръководена от Директора на Агенцията за национална сигурност (DIRNSA), който също служи като началник на Централната служба за сигурност (CHCSS) и е командир на Американското кибернитично командване (USCYBERCOM). Директорът на АНС е най-високопоставения военен служител на тези организации. Той получава помощ от заместник-директор, който е най-високопоставеният цивилен в АНС. АНС също има главен инспектор (OIG), главен съветник, началник на Кабинета на главния съветник (OGC) и Директор по съгласията, който е началник на Кабинета на директора по съгласията (ODOC). [6]

Сегашна структура[редактиране | редактиране на кода]

В момента АНС има около десетина дирекции, които са обозначени с букви, въпреки че не всички от тях са публично известни. Дирекциите са разделени на звена и сектори, които са наименувани с буквата на основната дирекция към която принадлежат следвана от номер за звеното, под звеното или под-под звеното. През 2013 г. нова информация за единиците в АНС е разкрита благодарение на строго секретни документи изтекли от Едуард Сноудън.

Основните елементи на настоящата организационна структура на АНС са следните[7]":

  • F – Дирекция, единствено позната от единица F6, Специалната служба по събиране на данни (SCS), която е съвместна програма създадена от ЦРУ и АНС през 1978 г. с цел да улеснява нелегални дейности като следене на компютри по целия свят, използвайки експертизата и на двете агенции. [8]
  • G – Дирекция, единствено позната от единица G112, кабинетът, който управлява платформата „Senior Span“, прикрепена към шпионските самолети U2. [9]
  • J – Дирекция, единствено позната от единица J2, единица за криптоложко разузнаване
  • L – Монтаж и логистика
  • M – Човешки ресурси
  • Q – Сигурност и контраразузнаване
  • R – Изследователска дирекция, която провежда изследвания в областта на сигналното разузнаване и осигуряването на информация за правителството на САЩ.[10]
  • S –  Дирекция по сигнално разузнаване (SID), която е отговорна за събирането, анализирането, произвеждането и разпространяването на разузнавателни сигнали. Тази дирекция е управлявана от директор и заместник-директор. SID се състой от следните подразделения:
    • S1 – Връзки с клиентите
    • S2 – Анализиращи и производствени центрове, със следните т.нар. „продуктови линии“:
    • S3 – Придобиване на данни, с тези поделения за основните програми за събиране на данни
      • S31 – Криптоанализ и експлоатационни услуги (CES)
      • S32 – Операции със съобразен достъп (TAO), които хакват чуждестранни компютри за провеждане на кибер-шпионаж и според сведенията е „най-големият и може би най-важният компонент в огромната Дирекция за сигнално разузнаване на АНС, състояща се от над 1,000 военни и цивилни компютърни хакери, разузнавателни анализатори, насочени към специалисти, компютърни хардуерни и софтуерни дизайнери и електроинжинери.“ [11]
      • S33 – Операции с глобален достъп (GAO), които са отговорни за прихващания от сателити и други интернационални SIGINT платформи.[12] Инструментът, който в детайли и карти представя информацията събрана от тази единица, носи кодовото име „Безграничен информатор“ (Boundless Informant).
      • S34 – Център по събиране на стратегии и изисквания
  • T – Техническа дирекция
  • Дирекция за образование и обучение
  • Дирекция за корпоративно лидерство
  • Дирекция по външна политика, която действа като връзка с чуждестранни разузнавателни служби, контра-разузнавателни центрове и UKUSAнеясно? ]-партньори.
  • Дирекция по обществени поръчки и придобивки

През 2000 г., се формира ръководен екип, състоящ се от директора, заместник-директора и директорите на сигналното разузнаване (SID), осигуряването на информация (IAD) и техническата дирекция (TD). Шефовете на другите основни подразделения на АНС стават сътрудници на старшия ръководен екип. [13]

След като президентът Буш започва Президентската разузнавателна програма (PSP) през 2001 г., АНС създава Център по анализ на метаданни (AAD) работещ 24 часа, който анализира съдържание, интернет метаданни и телефонни метаданни. И двете единици са част от Дирекцията по сигнално разузнаване. [14]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2013 г. Едуард Сноудън разкрива, че между 8 февруари и 8 март 2013 г. АНС е събрала около 124,8 билиона телефонни записа и 97,1 милиарда записа, свързани с компютърна информация от населението по света, включително Германия, Обединеното кралство и Франция. АНС прави 70,3 милиона записи на телефонни разговори от френски граждани в периода от 10 декември 2012 до 8 януари 2013 г.[15]. Едуард Сноудън първоначално се укрива от американските власти в транзитната зона на московското летище Шереметиево[16]

Политикът Нилс Торвалдс разкри, че АНС е помолила сина му, Линус, да постави „задна вратичка“ (вид компютърна уязвимост) в системата на основния компонент на операционната система GNU/Linux.[17]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Gellman, Barton; Greg Miller (August 29, 2013). „U.S. spy network’s successes, failures and objectives detailed in ‘black budget’ summary“". The Washington Post. p. 3. Retrieved August 29, 2013.
  2. Спецслужби в САЩ имат достъп до сървърите на девет IT гиганта
  3. "„The National Archives, Records of the National Security Agency“". Retrieved November 22, 2013.
  4. "SCOTT SHANE (October 31, 2005). „Vietnam Study, Casting Doubts, Remains Secret“". The New York Times. „The National Security Agency has kept secret since 2001 a finding by an agency historian that during the Tonkin Gulf episode, which helped precipitate the Vietnam War“
  5. "Declassified NSA Files Show Agency Spied on Muhammad Ali and MLK Operation Minaret Set Up in 1960s to Monitor Anti-Vietnam Critics, Branded 'Disreputable If Not Outright Illegal' by NSA Itself"" The Guardian, 26 Sept. 2013,
  6. "These offices are for example mentioned in a FISA court order from 2011"
  7. "TheWeek.com: The NSA's secret org chart", September 15, 2013
  8. "D.B. Grady. „Inside the secret world of America's top eavesdropping spies“"
  9. "Marc Ambinder, Solving the mystery of PRISM", June 7, 2013
  10. "National Intelligence - a consumer's guide (PDF) 2009, p. 34"
  11. "Aid, Matthew M. (10 June 2013). „Inside the NSA's Ultra-Secret China Hacking Group“." Foreign Policy. Retrieved June 11, 2013.
  12. "Marc Ambinder, How a single IT tech could spy on the world," June 10, 2013
  13. "National Security Agency - 60 Years of Defending Our Nation, Anniversary booklet," 2012, p. 96.
  14. "Marc Ambinder, 3008 Selectors," June 27, 2013.
  15. "France in the NSA's crosshair : phone networks under surveillance" Le Monde 21 October 2013
  16. „Уикилийкс" нае адвокат на „предателя" Сноудън
  17. "NSA Wanted Backdoor Access In Linux, Says Linus Torvalds' Father." OMG! Ubuntu! (2013-11-19). Retrieved on 2014-04-28.

Източници[редактиране | редактиране на кода]