Райнхард Баумгарт

Райнхард Баумгарт
Reinhard Baumgart
	Райнхард Баумгарт Reinhard Baumgart
Роден	7 юли 1929 г. Бреслау, Германия
Починал	2 юли 2003 г. (73 г.) Лаго ди Гарда, Италия
Професия	писател, литературен критик
Националност	Германия
Активен период	1961-2003
Уебсайт	Страница в IMDb
	Райнхард Баумгарт в Общомедия

Райнхард Баумгарт (на немски: Reinhard Baumgart) е германски белетрист, есеист и литературен критик,

Биография и творчество

Райнхард Баумгарт е роден в Бреслау (днес Вроцлав) в семейството на лекар, което след края на Втората световна война е прогонено от родното си място.

Баумгарт следва история, германистика и англицистика в Мюнхен, Фрайбург и Глазгоу, където получава докторска степен с тезата „Ироничното и иронията в произведенията на Томас Ман“ (1953). Преподава немски език в Манчестър, а след това е редактор в мюнхенско издателство. Става член на литературното сдружение „Група 47“, чиито срещи посещава редовно по покана на основателя му, писателя Ханс Вернер Рихтер. През 1966 г. Баумгарт е гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет, а от 1990 г. е професор по литературознание в Берлин. Създава си име като литературен критик и теоретик, но още първите му художествени творби привличат вниманието на читателите.

Творчество

Романът на Райнхард Баумгарт „Градината на лъвовете“ (1961) внушава идеята, че краят на едно дело винаги носи чертите на началото на някое друго. А романът „Домашна музика. Немски семеен албум“ (1962), изграден от отделни разкази, анализира иронично душевното и интелектуално състояние на „порядъчния“ гражданин по времето на Третия райх. Афористичното повествователно майсторство на Баумгарт намира израз в сборника с дванадесет разказа „Броненосецът Потьомкин“ (1967). Следват романът „Ванфрид. Картини от един брак“ (1984), „Щастие и отломки. Три дълги истории, четири кратки“ (2002) и посмъртно публикуваната мемоарна творба „Някога. Един живот в Германия“ (2004).

Влияние

Във франкфуртските си лекции, озаглавени „Изгледи за романа или има ли литературата бъдеще?“ (1968), Райнхард Баумгарт се противопоставя както на културно-политическите условия във ФРГ, така и на социалистическата книжовна продукция, като изразява убеждението си, че литературата не бива да бъде „идеологическо транспортно средство“.

Библиография

Der Löwengarten, Roman, 1961
Hausmusik. Ein deutsches Familienalbum, 1962
Literatur für Zeitgenossen, Essays, 1966
Panzerkreuzer Potjomkin, 1967
Aussichten des Romans oder Hat Literatur Zukunft?, Frankfurter Vorlesungen, 1968
Die verdrängte Phantasie – 20 Essays über Kunst und Gesellschaft, 1973
Jettchen Geberts Geschichte, Bühnenstück nach Georg Hermann, 1978
Wahnfried. Bilder einer Ehe, 1984
Glücksgeist und Jammerseele. Über Leben und Schreiben, Vernunft und Literatur, 1986
Selbstvergessenheit. Drei Wege zum Werk: Thomas Mann, Franz Kafka, Bertolt Brecht, 1989
Auferstehung und Tod des Joseph Roth. Drei Ansichten, 1991
Deutsche Literatur der Gegenwart. Kritiken – Essays – Kommentare 1959-1993, 1994
Addio – Abschied von der Literatur. Variationen über ein altes Thema, 1995
Liebesspuren. Eine Lesereise durch die Weltliteratur, 2000
Glück und Scherben. Drei lange Geschichten, vier kurze, 2002
Damals. Ein Leben in Deutschland 1929-2003, 2004

Награди и отличия

1983: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
1985: „Културна награда „Силезия“ на провинция Долна Саксония“
1987: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“ für literarische Kritik und Essay
1988: Adolf-Grimme-Preis mit Gold für Sommer in Lesmona
1991: „Награда Фридрих Меркер“ für Essayisten

Източници

Тази статия се основава на материал^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.

Външни препратки

Проза от Райнхард Баумгарт Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Райнхард Баумгарт в Die LYRIKwelt
((en)) Райнхард Баумгарт в Internet Movie Database