Райнхард Баумгарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райнхард Баумгарт
Reinhard Baumgart
Роден 7 юли 1929 г.
Починал 2 юли 2003 г. (73 г.)
Професия писател, литературен критик
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1961-2003
Уебсайт Страница в IMDb

Райнхард Баумгарт (на немски: Reinhard Baumgart) е германски белетрист, есеист и литературен критик,

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Райнхард Баумгарт е роден в Бреслау (днес Вроцлав) в семейството на лекар, което след края на Втората световна война е прогонено от родното си място.

Баумгарт следва история, германистика и англицистика в Мюнхен, Фрайбург и Глазгоу, където получава докторска степен с тезата „Ироничното и иронията в произведенията на Томас Ман“ (1953). Преподава немски език в Манчестър, а след това е редактор в мюнхенско издателство. Става член на литературното сдружение Група 47, чиито срещи посещава редовно по покана на основателя му, писателя Ханс Вернер Рихтер. През 1966 г. Баумгарт е гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет, а от 1990 г. е професор по литературознание в Берлин. Създава си име като литературен критик и теоретик, но още първите му художествени творби привличат вниманието на читателите.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романът на Райнхард Баумгарт „Градината на лъвовете“ (1961) внушава идеята, че краят на едно дело винаги носи чертите на началото на някое друго. А романът „Домашна музика. Немски семеен албум“ (1962), изграден от отделни разкази, анализира иронично душевното и интелектуално състояние на „порядъчния“ гражданин по времето на Третия райх. Афористичното повествователно майсторство на Баумгарт намира израз в сборника с дванадесет разказа „Броненосецът Потьомкин“ (1967). Следват романът „Ванфрид. Картини от един брак“ (1984), „Щастие и отломки. Три дълги истории, четири кратки“ (2002) и посмъртно публикуваната мемоарна творба „Някога. Един живот в Германия“ (2004).

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Във франкфуртските си лекции, озаглавени „Изгледи за романа или има ли литературата бъдеще?“ (1968), Райнхард Баумгарт се противопоставя както на културно-политическите условия във ФРГ, така и на социалистическата книжовна продукция, като изразява убеждението си, че литературата не бива да бъде „идеологическо транспортно средство“.

За творчеството си писателят е отличен с наградите „Йохан Хайнрих Мерк“ (1987), „Адолф Гриме“ (1988) и „Фридрих Меркер“ (1991).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Löwengarten, Roman, 1961
  • Hausmusik. Ein deutsches Familienalbum, 1962
  • Literatur für Zeitgenossen, Essays, 1966
  • Panzerkreuzer Potjomkin, 1967
  • Aussichten des Romans oder Hat Literatur Zukunft?, Frankfurter Vorlesungen, 1968
  • Die verdrängte Phantasie – 20 Essays über Kunst und Gesellschaft, 1973
  • Jettchen Geberts Geschichte, Bühnenstück nach Georg Hermann, 1978
  • Wahnfried. Bilder einer Ehe, 1984
  • Glücksgeist und Jammerseele. Über Leben und Schreiben, Vernunft und Literatur, 1986
  • Selbstvergessenheit. Drei Wege zum Werk: Thomas Mann, Franz Kafka, Bertolt Brecht, 1989
  • Auferstehung und Tod des Joseph Roth. Drei Ansichten, 1991
  • Deutsche Literatur der Gegenwart. Kritiken – Essays – Kommentare 1959-1993, 1994
  • Addio – Abschied von der Literatur. Variationen über ein altes Thema, 1995
  • Liebesspuren. Eine Lesereise durch die Weltliteratur, 2000
  • Glück und Scherben. Drei lange Geschichten, vier kurze, 2002
  • Damals. Ein Leben in Deutschland 1929-2003, 2004

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]