Рамзес V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Малък варовиков обелиск с имена и титли на Рамзес V[1]

Рамзес V (Usermaatre Sekheperenre Ramesses/Amunherkhepeshef I) е четвърти фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява ок. 1149 – 1145 г. пр.н.е. или 1146 – 1141 г. пр.н.е.

Рамзес V е син на Рамзес IV и негов наследник[2]. Неговото близо 4-годишно управление[3] бележи етап на вътрешна нестабилност и значително отслабване на централната власт. Влиянието на жреческата каста нараснало дотолкова, че те практически контролирали голяма част от земеделските земи и реколтата, а оттам и икономическия живот на Египет. За това положение свидетелства Папирус Уилбър, обширен административен документ датиращ от последната година на Рамзес V и най-важен източник за неговото управление[4], даващ подробна информация за данъчно-поземлената политика и социално-икономическите отношения от периода.

Увеличаването на храмовата собственост за сметка на фараона, довежда до утвърждаването на тиванското жречество като главен земевладелец в държавата[5], процес започнал още при предшествениците на Рамзес V. Турински папирус № 1887 документира голям корупционен скандал от времето на Рамзес V – разкрити административни и религиозни злоупотреби извършвани от група жреци в продължение на години[6][4]. Последиците от този случай не са известни, но той демонстрира неспособността на фараоните да ограничат властта и своеволията на силното жречество.

През управлението на Рамзес V населението по поречието на Нил пострадало от грабителските набези на либийските номади от запад. Без да срещнат военна съпротива, те успели да нахлуят чак до Тива, което принудило работниците в погребалния комплекс Долината на царете да прекъснат строителната дейност по гробницата на фараона[7][8]. Част от египтолозите допускат че Рамзес V е бил детрониран от чичо си Рамзес VI[9] при дворцов преврат, или може би след междуособна война[8], в която либийците участват като наемници на някоя от двете страни.

Мумия и погребение[редактиране | редактиране на кода]

Глава на мумията на Рамзес V

Учените, които изследват мумията на Рамзес V, установяват че той е починал на около 30-35-годишна възраст, вероятно от дребна шарка, ако се съди по белезите от обрив върху останките му (най-ранните веществени доказателства за наличието на болестта). Шест от членовете на семейството му стават жертва на същото заболяване[9]. Действителните причини за смъртта на Рамзес V обаче остават неустановени. Върху черепа на мумията е открита дупка от удар с остър предмет, нанесен преди или малко след смъртта му, което би могло да бъде доказателство, макар и несигурно, за неговото убийство. По-ранни изследователи откриват следи от бубонна чума и херния[10].

Мумията на Рамзес V е била погребана едва през втората година от управлението на неговия наследник Рамзес VI, вместо на 70-тия ден, каквато е установената традиция[11]. Причините за това необичайно отлагане са спорни – според едни теории то се дължи на смутовете около либийските нападения, които ангажирали усилията на Рамзес VI и попречили гробницата да бъде завършена навреме, за да може починалият фараон да бъде погребан съгласно ритуала[12]. Други изследователи предполагат че заразата от трупа на фараона се е пренесла върху балсаматорите и е причинила смъртта им, което много е забавило мумифицирането[13][14]. За разлика от мумиите на всички други предишни фараони, тази на Рамзес V е била погребана заедно с вътрешните органи, които първоначално са били извадени, а след това върнати обратно в тялото смесени с дървен талаш. Този начин на мумифициране става стандартна практика при 21-ва династия.

Остава неизяснено дали Рамзес V е умрял преди възкачването на Рамзес VI, или е живял закратко след като е бил детрониран. Не е сигурно също дали е станал жертва на заболяване или насилствена смърт. Неговата гробница KV9 е била оставена недовършена и по-късно е присвоена от Рамзес VI, който може би премества мумията на предшественика си на друго място[15]. Но предвид това че Рамзес VI не заличава владетелските картуши на неговия племенник, немалко учени смятат че преместване не е имало и те са споделяли гробница KV9[16], ограбена през 9-та година от смутното властване на Рамзес XI. В такъв случай хипотетичната междуособна война изглежда по-малко вероятна, но това не изключва версията за покушение и/или преврат срещу Рамзес V.

Мумията на Рамзес V е била открита през 1898 г. в KV35, гробницата на Аменхотеп II, където е бил препогребан по времето на Сиамун или Смендес. Освен гробницата му, от неговото управление са останали малко монументи[17].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Flinders Petrie: A History of Egypt, vol III (1905), p. 171, fig. 70
  2. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.190
  3. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/ Boston 2006, p.215
  4. ↑ а б Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., p. 611
  5. ↑ Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.167, Ramesses V
  6. ↑ Jacobus Van Dijk: The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback, 2002, p.300
  7. ↑ A.J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd: (1994), p.21
  8. ↑ а б Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History, vol. II, part 2., p. 613
  9. ↑ а б Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt — Revised edition, Facts on File, Inc. (2002), p.337
  10. ↑ G. Elliot Smith: The Royal mummies, pp. 90-92, Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)
  11. ↑ Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, p.167.
  12. ↑ Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History, vol. II, part 2., p. 612
  13. ↑ Donald R. Hopkins: The Greatest Killer: Smallpox in History, University of Chicago Press (2002), pp. 14-15
  14. ↑ Ian Glynn, Jenifer Glynn: The Life and Death of Smallpox, Cambridge University Press (2004), pp. 12-13
  15. ↑ Peden, A.J.: Where did Ramesses VI bury his nephew?, Göttinger Miszellen 181 (2001), pp. 83-88
  16. ↑ C. N. Reeves: The Valley of the Kings; the Decline of a Royal Necropolis, Kegan Paul International (1990), pp.117-119
  17. ↑ Alexander J. Peden: The Usurped Karnak Stela of Ramesses V., In: Göttinger Miszellen (GM) 110, Göttingen 1989, pp.41–46

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рамзес_V&oldid=8396645“.