Рамзес V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рамзес V
Фараон на Древен Египет
Глава на мумията на Рамзес V
Роден
Починал
около 1145 г. пр.н.е.
ПогребанЛуксор, Египет
Семейство
РодДвадесета династия на Древен Египет
БащаРамзес IV
Рамзес V в Общомедия

Рамзес V (Usermaatre Sekheperenre Ramesses/Amunherkhepeshef I) е четвърти фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява ок. 1149 – 1145 г. пр.н.е. или 1146 – 1141 г. пр.н.е.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Малък варовиков обелиск с имена и титли на Рамзес V[1]

Рамзес V е син на Рамзес IV и негов наследник.[2] Неговото близо 4-годишно управление[3] бележи етап на вътрешна нестабилност и значително отслабване на централната власт. Влиянието на жреческата каста нараснало дотолкова, че те практически контролирали голяма част от земеделските земи и реколтата, а оттам и икономическия живот на Египет. За това положение свидетелства Папирус Уилбър, обширен административен документ датиращ от последната година на Рамзес V и най-важен източник за неговото управление,[4] даващ подробна информация за данъчно-поземлената политика и социално-икономическите отношения от периода.[5]

Увеличаването на храмовата собственост за сметка на фараона, довежда до утвърждаването на тиванското жречество като главен земевладелец в държавата,[6] процес започнал още при предшествениците на Рамзес V. Турински папирус № 1887 документира голям корупционен скандал от времето на Рамзес V – разкрити административни и религиозни злоупотреби извършвани от група жреци в продължение на години.[7][4] Последиците от този случай не са известни, но той демонстрира неспособността на фараоните да ограничат властта и своеволията на силното жречество.[5]

През управлението на Рамзес V населението по поречието на Нил пострадало от грабителските набези на либийските номади от запад. Без да срещнат военна съпротива, те успели да нахлуят чак до Тива, което принудило работниците в погребалния комплекс Долината на царете да прекъснат строителната дейност по гробницата на фараона.[8][4] Част от египтолозите допускат че Рамзес V е бил детрониран от чичо си Рамзес VI[9] при дворцов преврат, или може би след междуособна война,[4] в която либийците участват като наемници на някоя от двете страни.[5]

Мумия и погребение[редактиране | редактиране на кода]

Учените, които изследват мумията на Рамзес V, установяват че той е починал на около 30–35-годишна възраст, вероятно от едра шарка, ако се съди по белезите от обрив върху останките му (най-ранните веществени доказателства за наличието на болестта). Шест от членовете на семейството му стават жертва на същото заболяване.[9] Действителните причини за смъртта на Рамзес V обаче остават неустановени. Върху черепа на мумията е открита дупка от удар с остър предмет, нанесен преди или малко след смъртта му, което би могло да бъде доказателство, макар и несигурно, за неговото убийство. По-ранни изследователи откриват следи от бубонна чума и херния.[10]

Мумията на Рамзес V е била погребана едва през втората година от управлението на неговия наследник Рамзес VI, вместо на 70-ия ден след смъртта, каквато е установената традиция.[11] Причините за това необичайно отлагане са спорни – вероятно то се дължи на смутовете около либийските нападения, които ангажирали усилията на Рамзес VI и попречили на работниците завършат гробницата навреме, за да може починалият фараон да бъде погребан съгласно ритуала.[4] Други изследователи предполагат, че заразата от трупа на фараона се е пренесла върху балсаматорите и е причинила смъртта им, което много е забавило мумифицирането.[12][13] За разлика от мумиите на всички други предишни фараони, тази на Рамзес V е била погребана заедно с вътрешните органи, които първоначално са били извадени, а след това върнати обратно в тялото смесени с дървен талаш. Този начин на мумифициране става стандартна практика при 21-ва династия.

Остава неизяснено дали Рамзес V е умрял преди възкачването на Рамзес VI, или е живял за кратко след като е бил детрониран. Не е сигурно също дали е станал жертва на заболяване или насилствена смърт. Неговата гробница KV9 е била завършена и по-късно присвоена от Рамзес VI, който може би премества мумията на предшественика си на друго място.[14] Но предвид това, че Рамзес VI не заличава всички картуши на неговия племенник, немалко учени смятат че преместване не е имало и те са споделяли гробница KV9,[15] ограбена през 9 година от смутното властване на Рамзес XI. В такъв случай хипотетичната междуособна война изглежда по-малко вероятна, но това не изключва версията за покушение и/или преврат срещу Рамзес V.

Мумията на Рамзес V е била открита през 1898 г. в KV35, гробницата на Аменхотеп II, където е бил препогребан по времето на Сиамун или Смендес. Освен гробницата му, от неговото управление са останали малко монументи.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flinders Petrie: A History of Egypt, vol III (1905), p. 171, fig. 70
  2. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 190
  3. Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section 1, The Near and Middle East; vol. 83). Brill, Leiden/Boston (2006), p. 215
  4. а б в г д Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., p. 611 – 613
  5. а б в A. Rosalie David, Anthony E. David: A Biographical Dictionary of Ancient Egypt, Seaby (London 1992), Taylor & Francis e-Library (2003), p. 121 – 122
  6. Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.167, Ramesses V
  7. Jacobus Van Dijk: The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback, 2002, p. 300
  8. A.J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd: (1994), p. 21
  9. а б Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt – Revised edition, Facts on File, Inc. (2002), p. 337
  10. G. Elliot Smith: The Royal mummies, pp. 90 – 92, Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912 (Contributor: The University of Chicago Libraries)
  11. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, p. 167
  12. Donald R. Hopkins: The Greatest Killer: Smallpox in History, University of Chicago Press (2002), pp. 14 – 15
  13. Ian Glynn, Jenifer Glynn: The Life and Death of Smallpox, Cambridge University Press (2004), pp. 12 – 13
  14. Peden, A.J.: Where did Ramesses VI bury his nephew?, Göttinger Miszellen 181 (2001), pp. 83 – 88
  15. C. N. Reeves: The Valley of the Kings; the Decline of a Royal Necropolis, Kegan Paul International (1990), pp. 117 – 119
  16. Alexander J. Peden: The Usurped Karnak Stela of Ramesses V., In: Göttinger Miszellen (GM) 110, Göttingen 1989, pp. 41 – 46

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]