Ревът на мишката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ревът на мишката
The Mouse That Roared
Режисьори Джак Арнолд
Продуценти Уолтър Шенсън
Сценаристи Роджър Макдугъл
Стенли Мен
В ролите Питър Селърс
Джийн Сибърг
Уилям Хартнел
Музика Едуин Астли
Оператор Джон Уилкокс
Монтаж Реймънд Поултън
Разпространител Кълъмбия Пикчърс
Хайроуд Продакшън
Жанр комедия
романтичен
военен
Премиера 17 юли 1959 година
Времетраене 83 минути
Страна Флаг на Великобритания Великобритания
Език английски
Цветност цветен
Бюджет $250 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

Ревът на мишката (на английски: The Mouse That Roared) е британска сатирична комедия от 1959 година на режисьора Джак Арнолд, базирана върху романа на Леонард Уибърли ''Ревът на мишката'' от 1955 година. В него актьора Питър Селърс играе цели три роли.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Княгиня Глориана (Питър Селърс), управница на миниатюрното княжество Гранд Фенуик, свиква на извънредна среща парламента и премиер-министъра Рупърт Маунтджой (също Питър Селърс) да обсъдят проблема с финансовия крах, надвиснал над държавата им. Цялата икономика на княжеството, която се крепи на износа на вино за САЩ всеки момент ще рухне, защото в Калифорния е започнало производство на вино, имитация на фенуикското Пино Гранд Фенуик. Премиер-министърът предлага да бъде обявена война на САЩ, защото след победата си американците ще бъдат принудени да окажат финансова помощ на княжеството. За главмокомандващ на армията от двадесет човека е определен Тъли Баскомб (също Питър Селърс)- горски и фелдмаршал. Въоръжени с лъкове и стрели, и нахлузили ризници, те се добират с автобус до Марсилия и се отправят през океана.

Пристигайки в пристанището на Ню Йорк, Тъли и армията му с удивление откриват, че в града няма почти никой. От вестниците разбират, че улиците са опустели във връзка с провеждането на въздушно учение. От тук им става известно, че американците са изобретили Q-бомба, която превъзхожда по мощност многократно ядрената бомба. Тъли решава да се предадат, но марширувайки из улиците, облечени в своите средновековни доспехи, нюйоркчани ги взимат за извънземни.

В същото време в Института по физика изобретателят на бомбата, професор Кокинц (Дейвид Кософ) демонстрира пред останалите учени нейната първа модификация. Заблудената армия на Тъли неочаквано попада в института и срещайки Кокинц и неговата дъщеря Хелън (Джийн Сибърг) ги вземат в плен заедно с бомбата. Докато протичат тези събития, министърът на отбраната на САЩ (Остин Уилис) получава доклад за нахлуването на чуждестранната армия и заповядва на генерал Снипет (Макдоналд Парк) да овладее ситуацията. Когато генералът пристига в института, Тъли успява да залови и него и заедно с военнопленниците се завръща в Гранд Фенуик. Там, незнаейки за неочакваният развой на събитията, Маунтджой прави приготовления да посрещне американците като победители.

В това време Министерството на отбраната на САЩ получава със закъснение уведомлението от Гранд Фенуик за обявяване на война и понеже бомбата е в ръцете на фенуикците, обявява капитулация. Добирайки се до родното княжество, Тъли с гордост обявява, че е взел бомбата и е спечелил войната. Херцогинята освобождава Маунтджой, който настоява да бъде върната бомбата, от поста министър-председател и поставя на негово място Тъли. Междувременно министърът на отбраната на САЩ пристига в Гранд Фенуик за да сключи примирие. Маунтджой, твърдо решен да върне бомбата и да се предаде на САЩ, предлага на Хелън да избягат и да отнесат с тях смъртоносното оръжие.

Докато посланиците от Вашингтон и княгинята обсъждат условията на мирния договор, Маунтджой и Снипет открадват бомбата, а Тъли навестява Хелън и разбира,че се е влюбил в нея.По-късно той се връща за да и признае чувствата си, но докато се суети на прага на покоите и, Маунтджой помага на Хелън да се измъкне през прозореца. Заедно със Снипет те тръгват с автомобила на княгиня Глориана. В подножието на хълма колата започва да боксува, а Снипет, държейки бомбата на коленете си, заповядва на останалите да бутат. Преодолявайки склона, автомобилът започва да се набира по инерция и се забива в купа сено. В този момент Тъли настига беглеците.

Когато Снипет се измъква от сеното, бомбата започва да издава странни звуци и той я изхвърля. Бомбата я хваща Тъли, след което предлага на САЩ мирно споразумение, съгласно което американците се задължават да изплатят на Гранд Фенуик $1 000 000 и да забранят производството на калифорнийското вино. След това Тъли и Хелън решават да се оженят, а професор Кокинц пристига в княжеството за да се заеме със създаването на гумен пистолет. Бомбата остава в Гранд Фенуик като залог за мира, а когато професорът случайно я счупва се оказва, че тя не е истинска.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Свободата, дадена във филма на Питър Селърс е с цел на демонстрира комедийния му талант. Водещият характер в лентата е княгиня Глориана, млада и атрактивна управница. За създаването на персонажа и са използвани моменти от живота на младите кралица Елизабет II и принцеса Грейс Кели от Монако. Питър Селърс изиграва ролята на княгинята като пародия на кралица Виктория, а тази на Маунтджой като пародия на Бенджамин Дизраели. Сцените от пристанищата на Марсилия и Ню Йорк са снимани в Саутхямптън, Англия. Появата във филма на океанския лайнер RMS Queen Elizabeth е случайно стечение на обстоятелствата. Финалния надпис на филма е „Край...надяваме се“.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионна версия[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 година Джак Арнолд придобива изключителните телевизионни права върху Ревът на мишката от Леонард Уибърли. Той продуцира и режисира цветен телевизионен филм Ревът на мишката за телевизия Ей Би Си и Скриин Гемс, с участието на Сид Сийзър като Глориана, Маунтджой и Тъли, Джойс Джеймисън, Сигрид Валдис и Ричърд Дийкън. Оператор на филма е Ричърд Х.Клайн.

Продължение[редактиране | редактиране на кода]

Перз 1963 година режисьора Ричърд Лестър заснема филма Мишката на Луната

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рёв мыши“ и страницата „The Mouse That Roared“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.