Ред Бул Еър Рейс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ред Бул Еър Рейс
Kirby Chambliss racing in Perth.jpg
Шампионът за 2006 година, Кърби Чамблис, изпълнява маневра в Пърт, Австралия.
Информация
Спорт Самолетни спортове
Основан 2003
Брой отбори
(състезатели)
7 отбора и 13 пилота
Настоящ победител Пол Боном
Официален уебсайт Red Bull Air Race
Ред Бул Еър Рейс в Общомедия

Ред Бул Еър Рейс (на английски: Red Bull Air Race) е международно състезание за самолети. Първото му издание се провежда през 2003 г. на два етапа (кръга) – в Целтвег в Австрия и в Будапеща, Унгария.

С появяването на Ред Бул Еър Рейс възниква и нова спортна дисциплина – авиослалом – динамично пилотиране, целта на което се състои в преминаване по сложно въздушно трасе с препятствия за минимално време. Пилотите изпълняват зададена полетна програма индивидуално, един след друг, изпълнявайки остри завои и минавайки през двойки специално конструирани пилони с височина 20 m, наречени „въздушни врати“. В състезанието се използват едни от най-леките, маневрени и прецизно управляеми самолети, обаче ключовите фактори, определящи победителя в Ред Бул Еър Рейс, са издържливостта и майсторството на пилотите.

Организаторите на състезанието отменят всички събития, предвидени за 2011, 2012 и 2013 години, с цел повишаване на безопасността и подобряване на организацията. След това тригодишно прекъсване, състезанието се възобновява през 2014 г., като в периода между февруари и ноември са планирани осем етапа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за състезанието се заражда в компанията, произвеждаща напитката „Red Bull“, през 2001 г. Проектът има за цел да организира нов, зрелищен шампионат за самолети, в който да се състезават най-добрите пилоти и самолетни акробати в света.

Точкова система[редактиране | редактиране на кода]

Точките за първото място са 6 и по низходящ ред слизат до 1 за шестото място.

Самолети[редактиране | редактиране на кода]

Zivko Edge 540

Състезателите използват високоефективни акробатични витлови самолети като Zivko Edge 540, MXS-R и Corvus Racer 540, оборудвани с двигатели Lycoming с мощност 260 kW. Всички самолети трябва да са с размах на крилете по-малко от 7,6 m и максимална скорост между 406 и 426 km/h.

Състезателите могат да настройват („тунинговат“) своите самолети за подобряване на качествата им. Такава настройка, въпреки че често се прави в моторните спортове, е строго ограничена по обхват с оглед безопасността.

Всеки самолет е снабден с електронен акселерометър. Той предава данните за времето и скоростта, които се показват и на зрителите на големи екрани.

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

Шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Майсторски клас[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион
2003 Flag of Hungary.svg Петер Бешеней (Péter Besenyei)
2004 Flag of the United States.svg Кърби Чамблис (Kirby Chambliss)
2005 Flag of the United States.svg Майк Манголд (Mike Mangold)
2006 Flag of the United States.svg Кърби Чамблис (Kirby Chambliss)
2007 Flag of the United States.svg Майк Манголд (Mike Mangold)
2008 Flag of Austria.svg Ханес Арх (Hannes Arch)
2009 Flag of the United Kingdom.svg Пол Боном (Paul Bonhomme)
2010 Flag of the United Kingdom.svg Пол Боном (Paul Bonhomme)
2011-2013 Не се провежда
2014 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Ламб (Nigel Lamb)
2015 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Пол Бонхом (Paul Bonhomme)
2016 Германия Матиас Долдерер (Matthias Dolderer)
2017 Япония Йошихиде Муроя (Yoshihide Muroya)
2018

Клас Challenger[редактиране | редактиране на кода]

Година шампион Ръководител на точки
2014 Чехия Петър Кофщайн (Petr Kopfstein) Франция Франсоа Ле Вот (François Le Vot)
2015 Франция Микаел Браге (Mikaël Brageot) Франция Микаел Браге (Mikaël Brageot)
2016 Германия лориан Бергер (Florian Bergér) Германия лориан Бергер (Florian Bergér)
2017 Германия лориан Бергер (Florian Bergér) Германия лориан Бергер (Florian Bergér)
2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]