Религия в Кипър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Религии в контролираната от правителството зона на Кипър, преброяване от 2011[1]

  източноправославни (89.2%)
  католици (2.9%)
  други християни (2.0%)
  мюсюлмани (1.8%)
  друго/нерелигиозни (4.1%)

Религии в целия остров Кипър (включително и непризнатата Севернокипърска турска република, 2010[2]

  християни (73.2%)
  мюсюлмани (25.0%)
  индуси (0.5%)
  друго/нерелигиозни (1.1%)

Най-разпространената религия в Кипър е източноправославния клон на християнството, чиито последователи представляват 73% от общото население на целия остров. Повечето кипърски гърци са членове на автокефалната гръцка православна „Кипърска църква“. Повечето кипърски турци официално са сунитски мюсюлмани. В Кипър има също последователи на Бахайството и Арменската апостолическа църква, както и католици, еврей, протестанти (включително на англиканското протестантство), арменски апостолски и нерелигиозни общности.

Християнството[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Лазар“, Ларнака
Византийската църква Агия Параскеви в Героскипу

Гръцка православна църква на Кипър[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата и най-важна църква в Кипър, Кипърската църква, е автокефална гръцка православна църква, използваща гръцката литургия. Това е една от най-старите източноправославни автокефални църкви, постигнала независимост от патриаршията на епископът на древната столица, учреден от император Зенон за митрополит, с титлата архиепископ Антиохия и целия Изток през 431 г. сл. хр.[3] Първите епископи, които държат християнски служения в Кипър, са апостол Лазар (църква Свети Лазар, Ларнака) и апостол Варнава (който е родом от Кипър [4]). Оострова става дестинация за много от първите християни след възкресението на Христос.[5]

Кипърската църква признава властта и престижа на вселенския патриарх в Константинопол, като същевременно запазва пълна административна автономия под собствения си архиепископ.[6] Признават се седем тайнства: кръщение в ранна детска възраст, последвано от потвърждение с осветено масло, покаяние, Евхаристия, брак, хиротония и миропомазване по време на болест.[6]

В Кипър има много сгради с класическа християнска архитектура като например бившата гробница на апостол Лазар и гроба на апостол Варнава. Много от новозаветните библейски истории и извършени християнски чудеса се случват в Кипър. Там също е и мястото където апостолите основават първите си църкви.

Арменска църква в Кипър[редактиране | редактиране на кода]

Арменският комплекс в Никозия, включващ църквата Sourp Asdvadzadzin

Присъствието на арменци на остров Кипър датира от 578 г. В момента броят им е около 3500 души, обитаващи главно градските райони на Никозия, Ларнака и Лимасол . Наскоро някои арменски имигранти се заселиха и в Пафос .

След създаването си през 973 г. от католикос Хачиг I., Арменската прелатура на Кипър има непрекъснато присъствие на острова.

Католическа църква[редактиране | редактиране на кода]

Католическа църква „Св. Чарабел“, Лимасол

Католическата църква в Кипър е част от световната Католическа църква под ръководството на папата в Рим. Според преброяването от 2011 г., 2.9% от населението на острова са католици. [7] Повечето католици от Кипър са кипърски маронити (една от източнокатолическите църкви). По време на преброяването от 1891 г., от общото население от 209,286 души, 1,131 са били маронити.

Протестантство[редактиране | редактиране на кода]

След пристигането на Британците,[8] през 1878 се формира кипърската англиканска църква. От 1976, тя е част от Епархия на Кипър и Персийския залив. Във северен Кипър, англиканската църква възниква през 1878 г.

Общността наброява около 500 души през 2009 г. и живее предимно в северен Кипър . [9] Според преброяването от 2011 г. протестантите представляват 2% от населението. [10]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Джамията „Лала Мустафа Паша“ във Фамагуста

Мюсюлманите представляват около 1,8% от населението на Република Кипър и около 25% от населението на целия остров. Островът е завладян от османския генерал Лала Мустафа паша от венецианците през 1570 г. След това завоевание, през периода 1571 г. до 1878 г се изграждат турски селища с административни цели, военни укрепления и за събиране на данъци. Кипърските турци придържат към сунитския клон на исляма.

Суфизмът също има важна роля. В миналото, мюсюлманите са били разпръснати из целия Кипър, но от 1974 г. те живеят предимно в северните части след турската окупация на Кипър. Членове на общността Ахмадия също имат присъствие в региона. [11]

Няколко важни ислямски храмове и забележителности се намират на острова, включително:

  • Джамията „Арабахмет“ в Никозия (построена през 16 век)
  • Джамията „Хала Султан Теке“ в Ларнака (построена през 18 век)

Сикхизъм[редактиране | редактиране на кода]

В Кипър има около 4640 души изповядващи сикхизъм през 2015 г.[12][13]

Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]

Има около 4640 души изповядващи индуизъм в Кипър според доклад от 2015 г.[14]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 г. будистите представляват около 1% от населението.[10]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Менора в Никозия

Еврейското присъствие в Кипър датира от 3-ти век преди Христа. След като се установяват на острова, те установяват търговски отношения с други религиозни групи. [15] През 2022 г. на острова е имало приблизително 6000 евреи, [10] които са били постоянни жители или граждани на Кипър. Действащи синагоги има в Ларнака, Лимасол, Никозия, Пафос и Агия Напа. Всички религиозни дейности се управляват от Главния равинат на Кипър, ръководен от равин Аире Зив Раскин.

Синагогата в Кирения (на турски: Girne Sinagogu ) е била отворена през 2008 г. и е свързана с религиозното движение Хабад . [16] Синагогата функционира като дом на Хабад, и се ръководи от равин Шамил Хилел Азимов. През 2023 г., Азимов напусна Северен Кипър поради страх от възможни антисемитски атаки след войната между Хамас и Израел. [17]

Атеизъм[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г., в гръцката част на Кипър, 0,6% от населението се идентифицира като нерелигиозни или атеисти. През 2018 г., Кипърската Хуманитарна Асоциация обвини министерството на образованието на Кипър в дискриминация срещу атеистите тъй като то подкрепя анти-атеистични образователни материали през официалния си уебсайт.[18] През 37-ма сесия на Съвет на ООН по правата на човека, международното обединение на хуманистите обяви Кипър като част от списъка с държави провокиращи омраза към атеистите и хуманистите.[19]

Свобода на религията[редактиране | редактиране на кода]

През 2023 г., Кипър получи 4 от 4 точки за религиозна свобода.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Population census of Cyprus // Statistical Service of Cyprus. Посетен на 28 August 2017.
  2. ↑ Pew Research Center's Religion & Public Life Project: Cyprus. Pew Research Center. 2010.
  3. ↑ World Council of Churches website, Church of Cyprus page
  4. ↑ Bible Gateway website, Acts 4:36, Joseph, a Levite from Cyprus, whom the apostles called Barnabas (which means “son of encouragement”)
  5. ↑ Bible Gateway website, Acts 11:19, Now those who had been scattered by the persecution that broke out when Stephen was killed traveled as far as Phoenicia, Cyprus and Antioch
  6. ↑ а б {{{article}}} // {{{encyclopedia}}}.
  7. ↑ US State Dept 2022 report on the Republic of Cyprus
  8. ↑ Melton, J. Gordon, Baumann, Martin. Religions of the World: A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices, 2nd Edition [6 volumes]. ABC-CLIO, 21 September 2010. ISBN 978-1-59884-204-3. с. 843.
  9. ↑ Cyprus PIO: Turkish Press and Other Media, 09-08-05
  10. ↑ а б в US State Dept 2022 report on the Republic of Cyprus
  11. ↑ Members Of The Ahmadiyya Muslim Community Dr Muhammed Jalal Shams, Osman Seker, Kubilay Çil: Prisoners of conscience for their religious beliefs // Amnesty International. Посетен на 10 юни 2014 г.
  12. ↑ Religious freedom report. // Архивиран от оригинала на 2023-02-22. Посетен на 2024-04-10.
  13. ↑ National Profiles // Архивиран от оригинала на 2022-08-08. Посетен на 2024-04-10.
  14. ↑ Cyprus, Religion And Social Profile // thearda.com. Архивиран от оригинала на 2021-06-18. Посетен на 2024-04-10.
  15. ↑ Cyprus: Virtual Jewish History Tour // Jewish Virtual Library. Посетен на 21 февруари 2013 г.
  16. ↑ Girne Sinagogunda İlk Ahnasat Sefer Tora kutlaması // Şalom Gazetesi. Посетен на 2024-01-22. (на турски)
  17. ↑ Bektaş, Selda. Haham Azimov Ülkeyi Terk Etti // Kıbrıslı Gazetesi. Посетен на 2024-01-22. (на турски)
  18. ↑ Evie Andreou. Humanists slam education ministry's anti-atheist teaching materials // Cyprus Mail, 13 January 2018. Посетен на 23 April 2018.
  19. ↑ Elizabeth O'Casey. Actually, 'freedom from religion' is a human right, IHEU tells Vatican at the UN // 2018-03-09. Посетен на 23 Април 2018 г.
  20. ↑ Freedom House website, retrieved 2023-08-08
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Religion in Cyprus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Религия_в_Кипър&oldid=12211686“.