Робърт Райш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Райш
американски икономист
Робърт Райш през 2015 г.
Робърт Райш през 2015 г.

Роден
24 юни 1946 г. (70 г.)
Скрантън, Пенсилвания, САЩ
Научна дейност
Област Икономика
Образование Колеж Дартмут
Оксфордски университет
Йейлски университет
Работил в Калифорнийски университет в Бъркли
Харвардски университет
Университет Брандайс

Уебсайт http://robertreich.org/
Страница в IMDb
Робърт Райш в Общомедия

Робърт Бернарт Райш (на английски: Robert Bernard Reich, р. на 24 юни 1946 г.) е американски политически икономист, университетски професор, автор на книги и политически коментатор в медиите. Служи в три правителства, тези на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън (като Секретар на труда от 1993 до 1997 г.). Образованието си получава в Колежа Дартмут, Оксфордския университет и Йейлския университет. Определян е като един от най-добрите американски политически икономисти.

Понастоящем е професор по публична политика към Училището по публична политика „Голдман“ към Калифорнийския университет в Бъркли. Той е и бивш професор към Харвардския университет[1] и професор по Социална и икономическа политика към Университета Брандайс. Бил е също редактор на „Ню рипъблик“, „Американ проспект“ (главен редактор и един от основателите), „Харвард бизнес ривю“, „Атлантик“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“.

Райш е политически коментатор на телевизионни предавания, сред които Хардбол с Крис Матю, Седмицата с Джордж Стефанополис, предаването на CNBC Къдлоу и компания. През 2008 г. списание „Тайм“ го вижда като част от класацията си за десетте най-успешни членове в американски правителства за столетието, а „Уолстрийт джърнъл“ го поставя на шесто място в своята класация топ 10 на най-влиятелните бизнес мислители.

Автор е на 14 книги, сред които бестселъри като Трудът на нациите, Причината, Суперкапитализъм и Афтършок: Следващата икономика и американското бъдеще. Също така е председател на Common Cause и списва собствен блог в областта на политическата икономия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и първи успехи в кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Райш е роден в Скрантън, Пенсилвания.[3] Началното си образование получава в гимназия „Джон Джей“ в Крос Ривър, Ню Йорк. Постъпва и в Колежа Дартмут като завършва с отличие бакалавърска степен през 1968 г. и печели стипендия „Роудс“, за да следва Философия, политика и икономика в Оксфорд.[4]

От 1973 до 1974 г. работи като сътрудник на Франк М. Кофин, главен съдия в Американския апелативен съд на първа инстанция, а от 1974 до 1976 г. е помощник на заместник-министъра на правосъдието Робърт Борк. През 1977 г. президентът Картър го назначава за директор на Службата за планиране и политики към Федералната търговска комисия.

Робърт Райш през 1993 г.

От 1980 до 1992 г. Райш преподава в Харвардския университет към Училището за управление „Кенеди“, където пише серия от книги и материали, включително Следващата американска граница и Трудът на нациите. Бил Клинтън лансира идеите на Робърт Райш в предизборната си кампания през 1992 г. и след избирането му, кани Райш да оглави икономическия му екип. Така Райш става част от правителството като Секретар по труда. По време на своя мандат той въвежда Закона за семейството и отпуските по болести, който успешно налага и увеличаването на минималното възнаграждение, успешно лобира и за Акта за преминаването от училище към работа и стартира брой обучителни програми за работа.

В допълнение Райш използва офиса, за да насочи вниманието на американците към работни места, продиктувани от международните промени. Той се аргументира с това, че държавата осигурява повече възможности за трудещите се към научаването на по-технологични методи и предположението за свиване в разликата на средната класа по отношение на неумеещи и високоумеещи работници.

След администрацията на Клинтън[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г., между преизбирането на Клинтън за втори мандат и стъпването му в длъжност, Райш решава да напусне правителството и да прекара повече време със синовете си. Обобщава придобития си опит от работата в правителството на Клинтън в книгата Заключен в кабинета.

Приема поканата за професор в Университета Брандайс, като води курсове и за бакалаври. През 2003 г. е избран от студентите за Професор на годината.

През 2002 г. се кандидатира за губернатор на Масачузетс. Публикува книга, обвързана с кампанията - Ще бъда кратък. Райш е първият демократ от голяма политическа величина, който се обявява в подкрепа на еднополовите бракове. Подкрепя абортите и строго осъжда смъртното наказание. Екипът му за кампанията е съставен главно от студентите му от Университета Брандайс. Кампанията разчита на малък фонд, така че класирането му на второ място от общо 6 кандидата с общо 25% от вота е изненада за мнозина коментатори.

През 2003 г. е награден с престижната награда на фондацията VIZE 97 на Вацлав Хавел за неговите трудове в областта на икономиката и политиката.[5]

През 2004 г. публикува Причината: Защо демократите ще спечелят битката за Америка - книга за това как либералите могат да аргументират убедително позициите си в страна, доминирана от радикалните консерватори.

В допълнение към професионалните му роли той е и седмичен участник в Американската публична медия, Общественото радио и радиопредавания като Пазарът и редовен колумнист в Американ проспект, списание, на което и е съосновател през 1990 г.

В началото на 2005 г. са съществували известни спекулации, че Райш би потърсил още веднъж подкрепата на Демократите по отношение на изборите за губернатор на Масачузетс.

На 1 януари 2006 г. става един от преподавателите на Училището за политика „Голдман“ към Калифорнийския университет в Бъркли. От тогава води популярни курсове, наречени Богатство и Бедност. В допълнение Райш е също така и член на Настоятелството на Центъра за развиващите се икономики „Блум“ при Калифорнийския университет в Бъркли. Центърът се фокусира в намирането на решения на кризи и екстремни нива на бедност и бедствия в развиващия се свят.

Две години по-късно е публикувана книгата му Суперкапитализъм: Трансформацията на бизнеса, демокрацията и всекидневния живот. В нея той защитава тезата, че корпорациите трябва да се фокусират върху това да произвеждат по-добри продукти и услуги и да стоят настрана от политиката.

През първичните избори от 2008 г. Райш публикува статия, остро критична по отношение привържениците на Клинтън в отговор на атаките на Бил Клинтън срещу Обама. Райш ги определя като неоснователни. На 18 април 2008 г. одобрява избирането на Барак Обама за президент на Съединените щати. На 3 април 2009 г. коментира публикуването на Ю6 относно заетостта, които посочват, че САЩ се намира в депресия.

През септември 2010 г. е публикувана книгата му "Афтършок: Следващата икономика и бъдещето на Америка".

В момента води блог за политика - http://robertreich.org.

Политически и философски идеи[редактиране | редактиране на кода]

В интервю за Ню Йорк Таймс той изказва следното твърдение: „Не вярвам в разпределението на богатството за нуждата от самото разпределение. Но аз съм убеден в това как може да си позволим да плащаме за това, от което има нужда нацията.“

В отговор към въпроса какво би препоръчал на предстоящия президент по отношение на правилна и устойчива печалба и разпределение на благата Райш казва: „Увеличаване на приходите от данъчни постъпления — добавки за хората с ниски доходи и по-висок данък общ доход достигайки до максималните 5%. В по-дългосрочен план инвестиране в образование за хората с по-ниска финансова възможност, като се започне от образование в ранна детска възраст и продължи до пътя за по-добър достъп за следгимназиално образование.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Longworth, R.C. Clinton's top economic adviser likes the unusual. // Chicago Tribune. Lakeland Ledger, December 6, 1992. Посетен на June 20, 2011.
  2. Peter Vidani. Robert Reich. // Robert Reich. Посетен на October 24, 2013.
  3. Newsmakers: the people behind today's headlines : 1995 cumulation, includes ... – Louise Mooney Collins, Gale Research Inc – Google Books. Books.google.ca. Посетен на November 9, 2012.
  4. Turco, Al. "Democrat Robert Reich says he’s prepared to make a difference in Mass.", Stoneham Independent, March 20, 2002. Accessed April 21, 2008.
  5. Foundation VIZE 97 - Laureates. // Vize.cz. Посетен на October 24, 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Reich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.