Рудолф Амандус Филипи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Амандус Филипи
Rudolph Amandus Philippi
германски учен
Philippi Rodolfo Amando 1808-1904.png
Роден
Починал
23 юли 1904 г. (95 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Естествознание, ентомология
Образование Берлински университет
Рудолф Амандус Филипи в Общомедия

Рудолф Амандус Филипи (на немски: Rudolph Amandus Philippi, на испански: Rudolfo Amando Philippi) е германски учен, естественик и изследовател на чилийска служба.

Ранни години и образование (1808 – 1833)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 септември 1808 година в Шарлотенбург близо до Берлин, Германия. На 10-годишна възраст, заедно с по-малкия си брат, е изпратен на обучение в Института Песталоци в Ивердон, Швейцария. След завръщането си от Швейцария постъпва в Берлинския университет и през 1830 го завършва отличие с докторска степен по ентомология. През 1833 се дипломира като лекар-хирург.

Изследователска дейност и кариера (1833 – 1851)[редактиране | редактиране на кода]

През 1830 – 1831 и 1838 – 1840 Филипи прави две пътувания до Италия, където извършва биологични и геоложки изследвания. Пише статии за различни научни списания и през 1836 публикува книга за мекотелите около остров Сицилия, за която е награден със златен медал от пруския крал Фридрих Вилхелм III.

От 1835 работи като преподавател по естествена история в гимназията в град Касел (Höhere Gewerberschule), от 1849 е неин директор. През 1848 Филипи със своите либерални възгледи се включва в Германската революция и след нейния крах, поради преследване от страна на властите, е принуден да емигрира и на 4 декември 1851 пристига във Валпарайсо, Чили, за да остане там до края на живота си.

В Чили (1851 – 1904)[редактиране | редактиране на кода]

През 1852 е назначен за директор на мъжкия лицей в град Валдивия. На 10 октомври 1853 университета в Сантяго де Чили оценява приноса му към науката и го назначава за преподавател по ботаника и зоология. През този период Филипи проектира и изгражда ботаническа градина към университета. След това е назначен за директор на Националния природонаучен музей.

През 1860 основава немска гимназия в град Ла Юнион, която от 1960, в чест на 100-годишнината от основаването си, носи неговото име (Deutsche Schule Rudolph Amandus Philippi). През 1866 е назначен за професор по естествена история в Националния институт.

В продължение на близо 30 години Филипи провежда множество полеви изследвания на територията на Чили. През 1853 – 1854 изследва пустинята Атакама, от 1858 до 1862 – южните провинции на Чили (между Валпарайсо и остров Чилое), а през 1878 и 1883 – Средно Чили. Изследванията си в пустинята Атакама описва в книгата: „Reise durch die Wüste Atacama...“ (1860).

Филипи умира в Сантяго де Чили на 23 юли 1904 година на 95-годишна възраст.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Abbildungen und Beschreibungen neuer oder wenig bekannter Conchylien. Theodor Fischer, Cassel 1842 – 1850
  • Enumeratio molluscorum Siciliae cum viventium tum in tellure tertiara fossilium. Schropp, Berlin 1836; 2. Ausgabe: Eduard Anton, Halle, 1844
  • Die sogenannte Wüste Atacama. In: Mittheilungen aus Justus Perteś geographischer Anstalt. Petermann; Justus Perthes, Gotha 1856.
  • Reise durch die Wüste Atacama auf Befehl der chilenischen Regierung im Sommer 1853 – 54 unternommen und bechrieben, von DR. ... nebst einer Karte und XXVII Tafeln. Eduard Anton, Halle 1860
  • Florula Atacamensis seu enumeratio plantarum, qaias... Eduard Anton, Halle 1860
  • Elementos de historia natural. 4. Auflage, 1885
  • Elementos de botanica. 1885.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rodolfo Amando Philippi“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.