Рудолф Либих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рудолф Либих
австрийски и български фотограф
BASA-Ruse-763-1-83-2-Rudolf Liebich.png
Роден
неизв.
Сучава,област Буковина, Австрийска империя
Починал
Русе, Царство България
Семейство
Деца4 Емил Либих
Рудолф Либих в Общомедия

Рудолф Либих е австрийски и български фотограф.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Сучава, област Буковина, тогава в пределите на Австрийската империя. Получава фотографско образование във Виена. Участва в боевете при обсадата на Плевен. След Освобождението, заедно със сънародника си Вейднер, е музикант в Търново, свири на цигулка. През 1879 г. откриват фотографско ателие в града. През 1880 г. се установява в Русе, където създава собствено фотографско ателие. в края на 1890-те години прави по-модерно фотографско ателие, в което има възможност и за постановъчна фотография. Снима народни обичаи, празненства, носии, исторически местности и природни забележителности. Автор е на голям брой панорамни снимки на Русе. През 1892 г. оформя със собствени фотографии Русенската палата на Първото българско изложение в Пловдив. Награден е със сребърен медал и грамота. Получава и златен медал от Световното изложение в Брюксел.[1]

Умира на 28 януари 1912 г.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

през 1881 г. се жени за австрийката Елена Кюскалд, от която има двама сина – Емил и Ото, и две дъщери – Аурелия (Златка) и Олга. Негов внук е пианиста Ото Либих.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Галибов, Зафер. Светлописите. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839 – 1959). София, 2017. ISBN 978-619-90738-0-3. с. 126 – 129.