Ото Либих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото Либих
Роден
Починал
29 декември 1960 г. (48 г.)
Инструменти пиано

Ото Емил Либих е български пианист и композитор, автор на оперети и танцова музика.

Роден е в Русе. Баща му Емил Либих и дядо му Рудолф Либих (? - 1912) са австрийци, фотографи в Русе. Започва да учи пиано в ранна възраст, първо при русенската клавирна педагожка Вера Карамихайлова, а после в София при пианиста Иван Торчанов (1886 – 1928). В периода 1924 – 27 година Либих посещава в Будапеща летните курсове по пиано на А. Сенди и ходи на частни уроци у ученичката на Ференц Лист В. Вилва. Следва няколко семестъра във Виенската консерватория. Успоредно с това, но и с известни прекъсвания, между 1929 и 1940 година учи при проф. Панка Пелишек от Държавната музикална академия в София.

Концертната дейност на Либих започва във Виена с концерт за пиано и оркестър на Феликс Менделсон. През годините изнася голям брой концерти в България и чужбина с произведения на Бетовен, Гершуин, Григ, Дебюси, Лист, Моцарт, Рахманинов, Чайковски, Шуман, Шопен.

През 1936 година Ото Либих става пианист и композитор в софийския оперетен театър „Одеон“ и пише танцова музика и оперети, повечето от които биват поставени на сцената на театъра. Сред творбите му се отличават оперетите:

  • 1940 – „Бамбула“, либрето: Радослав Трингов,
  • 1943 – „Любов и трон“, либрето: Радослав Трингов,
  • 1945 – „Рози от Балкана“,
  • 1946 – „Поверявам жена си“, либрето: Асен Русков.

Между 1940 и 1948 година работи в Народната опера като корепетитор. През 1950 година е приет за държавен артист към Българска концертна дирекция и удостоен с Димитровска награда ІІІ степен.

Поради влошено здраве умира млад, през 1960 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]