Зафер Галибов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зафер Галибов
български фотограф-художник
Роден

Националност българин
Образование СУ „Кл. Охридски“, Технически университет (София), техникум „Киров“
Кариера в изкуството
Академия докторска степен от Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките
Професия НГЧИ, Малък Градски Театър зад канала, модно списание „Лада“, сп. „Наша родина“, сп. Биограф, ИМИ – БАН, ФЖМК при СУ „Кл. Охридски“
Известни творби „Светлописите“ и „Движение“
Семейство
Баща Исмаил Галибов Абдиев
Майка Леа Бенцион Перец
Братя/сестри Еми Иванов
Деца Стефан Галибов

Уебсайт zafergalibov.com

Зафер Исмаил Галѝбов е български фотограф-художник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 март 1946 г. в София. През 2014 защитава докторска дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките. През 1975 г. завършва електроинженерство във Висшия машинно-електротехнически институт (сега – Технически университет), а през 2007 г. – културология във Философския факултет на Софийския университет.

През 1978 – 1979 е фоторедактор на модно списание „Лада“, през 1979 – 1981 – фотограф към архитектурен институт „Главпроект“, а през 1981 – 1991 – на сп. „Наша родина“. През 1996 – 1998 работи в „Малък градски театър зад канала“, а в периода 2001 – 2006 е фотограф-художник в Националната галерия за чуждестранно изкуство. От 2007 до 2010 г ръководи проект в секцията по дигитализация на научното и културноисторическо наследство към Института по математика и информатика при Българска академия на науките.[1] Същевременно публикува в сп. „Българско фото“, „Отечество“, „Биограф“, в. „Литературен фронт“, „Еврейски вести“ и в други вестници и списания. От 1999 е хоноруван преподавател по прес-фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийски университет. Активен участник и ръководител на представителен фотоклуб към читалище „Емил Шекерджийски“.

Професионално се интересува от сценична фотография, джаз, танц, театър, портрет, архитектура, голо тяло, пейзаж и фоторепортаж. Участва в научни експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г. Реализира над 50 самостоятелни изложби, ок. 20 от които в чужбина – Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун, Копенхаген, Вилнюс, Триест, Букурещ и др, а също и в Българската Антарктическа база на остров Ливингстън.

Издава специален албум, посветен на Владимир Висоцки през 1994 г. в Амстердам.[1] Публикува история на българската фотография за периода 1839 – 1959.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

2017 – Златно перо от Съюза на българските журналисти за фотожурналистика

2016 – награда от Съюза на българските журналисти, Специален плакет, за цялостна дейност

2007 – награда Златно перо за принос в областта на културата по случай 24 май

2002 – сертификат за оценител на произведения на изкуството към аукционна къща Etude Tajan

2001 – стипендиант на френското правителство за фотографиране на трансмузикалния фестивал в Рен, Франция

1993 – бронзов медал и сертификат от конкурс на ЮНЕСКО

1992 – награда на Експореклама, НДК, София

1990 – сертифиакат Jerusalem cloak, Израел

1982 – сертификат на фабрика за филми Orwo

1980 – медал на Литовското фотографско общество, София

1976 – голямата награда за цветна фотография в Троян

1974 – диплома за фотограф-художник

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Светлописите: Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839 – 1959). София: Алианс принт, 2017
  • Движение. Фотоалбум. София: ARS Millenniums MMM, 2001
  • Photographies et photographes pendant les années 1960 – 1980 en „La Photographie, mythe global et usage local“ – Collection Local & Global, L'Harmattan, 2012
  • Дигитализацията на фотографски колекции, сп. Photo video saloon, бр. 1, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1505.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]