Направо към съдържанието

Руинен гущер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руинен гущер
♂ Руинен гущер
Руинен гущер
♀ Руинен гущер
Руинен гущер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Гущерови (Lacertidae)
род:Стенни гущери (Podarcis)
вид:Руинен гущер (P. siculus)
Научно наименование
Rafinesque, 1810
Руинен гущер в Общомедия
[ редактиране ]

Руинен гущер (Podarcis siculus), наричан също италиански стенен гущер, е вид влечуго от семейство Същински гущери (Lacertidae).[2] Видът не е застрашен от изчезване.[3]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Босна и Херцеговина, Италия, Словения, Франция, Хърватия, Черна гора и Швейцария. Внесен е в Испания, САЩ и Турция.[3]

Обитава градски и гористи местности, места с песъчлива и влажна почва, градини, ливади, храсталаци, крайбрежия, плажове и плантации.[4]

Популацията на вида е нарастваща.[4]

  1. Podarcis siculus (Rafinesque, 1810). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Podarcis siculus (Rafinesque, 1810) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. а б Podarcis siculus (Rafinesque, 1810) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  4. а б Podarcis siculus (Rafinesque, 1810) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  • Uroševic, Aleksandar; Katarina Ljubisavljevic, Dušan Jelic, Ana Ivanovic. Variation in the cranium shape of wall lizards (Podarcis spp.): effects of phylogenetic constraints, allometric constraints and ecology. Zoology 115 (4): 207-216, 2012.