Руинен гущер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руинен гущер
Podarcis sicula rb.jpg
Руинен гущер
2013 Lizard Firenza 01.JPG
Руинен гущер
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Lacertidae Същински гущери
род: Podarcis Стенни гущери
вид: P. siculus Руинен гущер
Научно наименование
Уикивидове Podarcis siculus
Rafinesque, 1810 г.
Синоними[2]
  • Lacerta hieroglyphica Berthold, 1840
  • Lacerta serpa Werner, 1905
  • Lacerta sicula Bird, 1936
  • Podarcis sicula Cevik, 1999
  • Podarcis siculus (Berthold, 1840)
Руинен гущер в Общомедия

Руинен гущер (Podarcis siculus), наричан също италиански стенен гущер, е вид влечуго от семейство Същински гущери (Lacertidae).[2] Видът не е застрашен от изчезване.[1]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Босна и Херцеговина, Италия, Словения, Франция, Хърватия, Черна гора и Швейцария. Внесен е в Испания, САЩ и Турция.[1]

Обитава градски и гористи местности, места с песъчлива и влажна почва, градини, ливади, храсталаци, крайбрежия, плажове и плантации.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Популацията на вида е нарастваща.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Podarcis siculus (Rafinesque, 1810). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  2. а б Podarcis siculus (Rafinesque, 1810). // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. а б Podarcis siculus (Rafinesque, 1810). // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uroševic, Aleksandar; Katarina Ljubisavljevic, Dušan Jelic, Ana Ivanovic. Variation in the cranium shape of wall lizards (Podarcis spp.): effects of phylogenetic constraints, allometric constraints and ecology. Zoology 115 (4): 207-216, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]