Руска Маринова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руска Маринова
български живописец
Портрет на Руска Маринова
Родена
18 декември 1899 г.(1899-12-18)
Починала
Националност Флаг на България България
Академия Художествено индустриално училище в София
Учители Цено Тодоров и Стефан Тодоров
Направление портрет, натюрморт

Руска Цветанова Маринова[1] е българска художничкаживописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 декември 1899 година в Самоков.[1] Потомка е на българския просветител Захарий Круша.[2] През 1919 година завършва Художествено-индустриалното училище в София[1], в класа на Цено Тодоров и Стефан Тодоров.[3]

В периода 1927 – 1931 година живее в Париж, където организира самостоятелна изложба (1929), участва в колективни изложби и става член на Федерацията на френските художници (1931).[3]

Нейно дело са фигурални композиции, пейзажи и натюрморти. Неин предпочитан жанр е портрета, изрисуван с пастел. Автор е на над 200 портрети, като част от тях са организирани в тематични цикли. Обект на изобразяване в тези портрети са исторически личности, общественици, художниници, учени, жени и деца.[3]

Излага творбите си на самостоятелни и колективни изложби.[3] Организира 21 самостоятелни представяния на картините си.[4] Първата ѝ самостоятелна изложба е проведена през 1919 година в София. През 1955 и 1975 година са проведени юбилейни изложби в същия град. Редовно участва в различни прояви на Съюза на българските художници.[3]

Нейни произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градски галерии и частни колекции в България и чужбина.[3]

През 1937 година получава златен медал на Парижкото изложение.[3] Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен.[2]

Умира през 1994 година.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Национална художествена галерия. Българска живопис: 1825 – 1970: Каталог. Издателство „Български художник“, София, 1971, стр. 208
  2. а б Руска Маринова (1899 – 1994). // Малка художествена галерия. Посетен на 22 април 2015.
  3. а б в г д е ж з Руска Маринова / Ruska Marinova (1899 – 1994). // Галерия „Лоранъ“. Посетен на 22 април 2015.
  4. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година, стр. 40