Р-1 (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Р-1.

R-1

Р-1 (наименование в НАТО:SS-1 Scunner) е съветска ракета копие на немската Фау-2. Въпреки че е копие, тази ракета дава напредъка и опита на СССР в подобрените собствени бъдещи разработки. Това е първата руска балистична ракета. Първият полет е осъществен на 10 октомври 1948 г. от Капустин Яр.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. СССР успява да плени няколко завода за производтво на ракети Фау-2 и да спечели услугите на няколко немски учени и инженери, които били свързани с проекта. Всъщност Съветският съюз завзема главният завод за производство на ракетите в Нордхаузен и до септември 1946 г. сглабя 30 ракети.

През октомври 1946 г. СССР прехвърля немските инженери в завод близо до Москва, където те насилствено са заставени да останат до средата на 50-те години на 20 век. Въпреки че най-добрите немски учени избягват в САЩ, а второстепенно важните отиват в СССР, те са достатъчни значими за съветските усилия да конструират ракети подобни на Фау-2. СССР основава собствено конструкторско бюро (ОКБ-1) под ръководството на Сергей Корольов. ОКБ-1 трябва първо да създаде копие на Фау-2, след което да разработи нови подобрени ракети в близко бъдеще.

През 1947 г. Сталин позволява производството на ракети Р-1 (означение по ГРАУ:8A11), който са копие на немските. Първите тестове започват през септември 1948 г. Р-1 е приета в съветската армия през 1950 г. Ракетата може да носи 785 kg бойна глава с конвенционален експлозив и има максимален обхват 270 km с точност около 5 km.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Р-1 в www.globalsecurity.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) История на ракетостроенето (сайт на Факултетът по военно обучение в Русия).
  • Задача особой государственной важности. Из истории создания ракетно-ядерного оружия и Ракетных войск стратегического назначения (1945-1959 гг.) / Сост. В. И. Ивкин, Г. А. Сухина. — М.: Российская политическая энциклопедия (РОССПЭН), 2010. — 1205 с. — 800 экз. — ISBN 978-5-8243-1430-4
  • Карпенко А. В., Уткин А. Ф., Попов А. Д. Отечественные стратегические ракетные комплексы / Под научной ред. В. Ф. Уткина, Ю. С. Соломонова, Г. А. Ефремова. — СПб.: Невский бастион, 1999. — 288 с. — ISBN 5-85875-104-0
  • Мозжорин Ю., Еременко А. От первых баллистических до... (рус.) // Авиация и космонавтика. — М.: Воениздат, 1991. — № 7. — С. 40-41. — ISSN 0373-9821
  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия 1918-2002 / Под общей ред. А. Е. Тараса. — Минск: Харвест, 2003. — 544 с. — (Библиотека военной истории). — 5100 экз. — ISBN 985-13-0949-4
  • Naimark, Norman. The Russians in Germany. Harvard University Press, 1995. ISBN 978-0-674-78405-5.
  • Kurt, Magnus. Raketensklaven. Deutsche Forscher hinter rotem Stacheldraht. Elbe-Dnjepr-Verlag, 1999. ISBN 3-933395-67-4.
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.