Дебрецен
| Дебрецен Debrecen | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Дебрецен | |
| Страна |  Унгария |
|---|---|
| Област | Хайду-Бихар |
| Площ | 461,25 km² |
| Надм. височина | 121 m |
| Население | 202 402 души (2019) 439 души/km² |
| Кмет | др. Ласло Пап (Фидес) |
| Основаване | преди 1235 г. |
| Първо споменаване | 1235 г. |
| Пощенски код | 4000 |
| Телефонен код | (+36)52 |
| Официален сайт | debrecen.hu |
| Дебрецен в Общомедия | |
Дебрецен (на унгарски: Debrecen) е град в Източна Унгария, център на окръг Хайду-Бихар. Той е втори по големина в страната след столицата Будапеща и има население от 202 402 души (2019). Образува урбанизирана зона с население от 328 642 души, която е втора по големина в страната. Дебрецен е изключително чист град. В Дебрецен е разположен Дебреценският университет. Градът отстои на 30 км от румънската граница и на 230 км от столичния мегаполис Будапеща. През Дебрецен преминава важната железопътна артерия, водеща от Будапеща през Солнок, Дебрецен и Ниредхаза към украинската граница, респективно страните от бившия социалистически блок.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Дебрецен възниква след основаването на Унгария през X век, но придобива по-голямо значение едва след монголското нашествие в Европа в средата на XIII век. През 1361 година крал Лайош I Велики дава на града право на самоуправление, но през следващите столетия градът е отстъпван от кралете като владение на техни васали, като моравския деспот Стефан Лазаревич през 1411 - 1426 година и рода Хуняди между 1450 и 1507 година.[1]
През XVI век Дебрецен се превръща във важен пазарен град. Макар и без укрепления, той не е сериозно засегнат от войните между Османската империя и централноевропейските държави. По това време градът става един от главните центрове на Реформацията в Унгария и дори е наричан „Калвинисткия Рим“. През 1538 година е основан Протестантски колеж, днес Дебреценски реформиран богословски университет. През 1541 година Дебрецен е завладян от османците и става център на санджак.
През 1693 година Дебрецен отново е присъединен към Унгария, която по това време е част от владенията на австрийските Хабсбурги, преобразувани през 1804 година в Австрийска империя.
През 1849 година, по време на Унгарската революция, Лайош Кошут обявява независимостта на страната в главната калвинистка църква на Дебрецен. Непосредствено преди разгрома на революцията, в града се помещава и революционното правителство. През следващите десетилетия градът е благоустроен и бързо се развива. През 1857 година е свързан с железопътна линия до Будапеща, а през 1884 година там започва да функционира първият парен трамвай в Унгария. През 1912 година е създаден Дебреценският университет.
След Първата световна война Дебрецен става част от независима Унгария, като през 1919 година за кратко е окупиран от румънски войски. През междувоенния период в централния парк Надиердьо е построен закрит басейн и първият унгарски стадион, завършена е сградата на университета. През октомври 1944 година Дебрецен е превзет от настъпващите съветско-румънски войски по време на Дебреценската операция. Половината сгради в града са разрушени при бойните действия, а много други са тежко засегнати. След войната градът постепенно се възстановява и е трети по големина в страната след Будапеща и Мишколц до 90-те години, когато населението на Мишколц намалява.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Католика, Италия
Клайпеда, Литва
Ловеч, България
Люблин, Полша
Ню Брънзуик (град), Ню Джърси, САЩ
Орадя, Румъния
Падерборн, Германия
Ришон ле Цион, Израел
Санкт Петербург, Русия
Сетубал, Португалия- Шумен, България
Ювяскюля, Финландия
ТаДорн, Република Китай (Тайван)
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Представителният футболен отбор на града се казва Дебреценски железничарски спортен клуб.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
През периода 1842-1847 в Дебрецен е живял поетът-революционер Шандор Петьофи (1823-1849).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цитирани източници
- Papp, Antal. Magyarország. Budapest, Panoráma, 1982. ISBN 963 243 241 X. (на унгарски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||