Садридин Айни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айни
Садридин Саѝд-Муродзо̀да
таджикски писател
Садриддин Айнӣ дар коргоҳаш.jpg
Роден
Починал
15 юли 1954 г. (76 г.)
Научна дейност
Област История, история на литературата
Айни в Общомедия

Садридѝн Айнѝ (истинско име Садридин Саѝд-Муродзо̀да; 27 април 1878 – 15 юли 1954) е таджикски и узбекски писател, учен (историк и литературовед) и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село на територията на днешна Бухарска област, Узбекистан. Учи в Бухара, където е близко познат с видни бухарски интелектуалци. Взима участие в установяването на съветската власт в Бухара.

Айни е сред организаторите на Самаркандския държавен университет през 1927 г., който тогава се нарича академия.

От 1951 г. е академик и първи председател от 1951 г. на Академията на науките на Таджикистан. Депутат е във Върховния съвет на СССР от 1950 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В съветско време се занимава главно с литературна дейност. Считан е за родоначалник на пролетарската таджикска литература. Рисува бита, нравите и борбите на таджикския народ. Пише на родния си таджикски, понякога и на узбекски език.

Съставя първата антология на таджикското национално творчество «Образцы таджикской литературы».

Автор е на трудове по история и литература на народите на Средна Азия.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на отличията:

  • Сталинска премия (1950),
  • 3 ордена „Ленин“;
  • орден „Червено знаме на труда“;
  • заслужил деятел на науката на Таджикската ССР;
  • почетен академик на Академията на науките на Узбекистан;
  • „Герой на Таджикистан“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Палачите на Бухара“, 1920 г.
  • Дохунда“, 1930 г.
  • Роби“, 1934 г.