Саит Фаик Абасъянък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саит Фаик Абасъянък
Sait Faik Abasıyanık
Роден23 ноември 1906 г.
Починал11 май 1954 г. (47 г.)
Истанбул, Турция
Националност Турция
Жанркъси разкази
Темапроблеми на хората
Уебсайт
Саит Фаик Абасъянък в Общомедия
Музей Саит Фаик Абасяняк в Бургазада (2009)

Саит Фаик Абасъянъ̀к (на турски: Sait Faik Abasıyanık) е турски писател и поет. Смята се за важна литературна фигура от 40-те години на миналия век[1]. Той създава съвсем нов стил в турската литература и вдъхва нов живот на турското писане на разкази със своите сурови, но хуманистични изображения на работници, рибари, деца, безработни и бедни. Той също така изследва „...мъките на човешката душа и агонията на любовта и предателството...“ [2].

Известен е с късите си разкази. Те са публикувани в сборниците му „Самовар“ и „Последните птици“. Освен това пише романи и стихотворения. Тема на творчеството му е битът на обикновените хора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Адапазаръ, на 18 ноември 1906 г.[3] Получава образованието си в Истанбул Лисеси /İstanbul Erkek Lisesi/ – средно училище в Истанбул, след това учи в Бурса.[4]. Той се записва в катедрата по тюркология на Истанбулския университет през 1928 г., но под натиска на баща си заминава за Швейцария, за да учи икономика през 1930 г. Напуска училище и живее от 1931 до 1935 г. във Франция (главно в Гренобъл)[4] – място, което оказа дълбоко влияние върху неговото изкуство и характер. След завръщането си в Турция преподава турски език в арменското училище за сираци Halıcıoğlu и се опита да изпълни желанието на баща си да започне бизнес, но не успява. По това време той също започва да публикува свои произведения в национално периодично издание в Турция.[4]

През 1936 г. той публикува първата си книга с разкази, Semaver. През 1952 г. той написва първия си роман Bir Takım Insanlar [4]. Той прекарва по-голямата част от времето си в Бургазада (един от Принцовите острови в Мраморно море). Става почетен член на Международното общество на Марк Твен в Сейнт Луис, Мисури на 14 май 1939 г. [5] Редица изследователи и критици, които изследват последните произведения на Саит Фаик, твърдят, че той е склонен към сюрреализъм. Темите на тези последни разкази са засегнали дълбоко писателите след 1950 г.[6] Той се отличава със своята изключителна оригиналност в стила си на писане.[7] Умира на 11 май 1954 г. в Истанбул.[4]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Саит Фаик оставя богатството си на училището за сираци Дарушафака. Фондация „Саит Фаик“ все още се управлява от Дарушафака, поддържайки неговата къща в Бургазада като музей „Саит Фаик Абасъянък“ и от 1954 г. дава годишната награда за литература „Саит Фаик“. Първият носител на наградата „Саит Фаик“ е Сабахатин Кудрет Аксал и тази най-престижна литературна награда досега е била присъждана на някои от най-добрите турски автори.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Някакви хора (разкази) – изд. Народна култура, 1968 г. прев. Гюлчин Чешмеджиева
  • Куцата чайка (разкази), библ. „Океан“ № 34, Георги Бакалов (издателство), Варна, прев. Стефка Първанова
  • Малки хора (роман) – ИК „Прозорец“, С., 2015 г., прев. Кадрие Джесур

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Evin 1999, с. 357
  2. Evin 1984, с. 478
  3. Bassett 2008, с. 52
  4. а б в г д Hoiberg 1993, с. 7
  5. Arslanbenzer, Hakan. Sait Faik Abasıyanık: Turkish flaneur. //
  6. Kurt, Mustafa. MODERNIZM VE GERÇEKÜSTÜCÜLÜK BAĞLAMINDA SAİT FAIK'IN SON HİKÂYELERİ. // Turkish Studies 6 (3). 2011.
  7. Yücel, Tahsin, Sait Faik. Varlık Dergisi, 1 Aralık 1954. No:413, sayfa 7