Саломе Зурабишвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саломе Зурабишвили
SaloméZourabichvili.JPG
5-ти президент на Грузия
Мандат от 16 декември 2018
Предшественик Гиорги Маргвелашвили
Лични данни
Родена
18 март 1952 г. (67 г.)
Деца 2
Полит. партия Независима
Университет Колумбийски университет
Подпис Salome Zurabishvili-signature.svg
Уебсайт https://salome.ge
Саломе Зурабишвили в Общомедия

Саломе Зурабишвили е грузинска политичка и френска дипломатка.

Понастоящем е лидер на партия „Пътят на Грузия“. Преди това е ръководител на Обществено движение „Саломе Зурабишвили“ (2005 – 2006), министър на външните работи на Грузия (2004 – 2006), извънреден и пълномощен посланик на Франция в Грузия (2003), ръководител на Генералния секретариат на националната отбрана на Франция по международни въпроси и стратегия (2001 – 2003). Дълго време работи във френското министерство на външните работи. Има френско и грузинско гражданство.

Тя е и 5-ти президент на Грузия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саломе Левановна Зурабишвили е родена в Париж на 18 март 1952 г. в семейство на грузински политически емигранти, напуснали Грузия през 1921 г. Нейният дядо по бащина линия Иван Зурабишвили влиза в меншевистското правителството на независима Грузия през 1918 – 1921 година. Дядо ѝ по майчина линия Нико Николадзе е основател на пристанището в Поти и инициатор на строителството на грузинската железопътна линия. Те са сътрудници на известния писател и обществен деятел, „бащата на грузинската нация“ Иля Чавчавадзе.

През 1972 г. С. Зурабишвили учи в Парижкия институт за политически науки, а през 1973 г. – в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Дипломатическа кариера във Франция

През 1974 г. Зурабишвили започва работа в системата на Министерството на външните работи на Франция. През 1974 – 1977 г. е трети секретар във френското посолство в Италия, през 1977 – 1980 г. – втори секретар в постоянната мисия на Франция в ООН. От 1980 до 1984 г. работи като сътрудник на центъра за анализ и прогнозиране на централният апарат на външнополитическото ведомство. През 1984 – 1988 г. е първи секретар в посолството на Франция в САЩ. От 1989 до 1992 г. заема поста втори секретар в посолството в Чад. През 1992 г. е назначена за първи секретар в постоянната мисия на Франция в НАТО, в 1993 г. – за заместник постоянен представител на Франция в Европейския съюз. От 1996 г. е технически съветник на кабинета на министерството, а от 1997 г. е инспектор в МВнР на Франция. През 1998 – 2001 г. работи в управлението на министерството на външните работи по стратегията за сигурност и разоръжаване. През 2001 г. е назначена за ръководител на Генералния секретариат на националната отбрана на Франция по международни въпроси и стратегия.

През 2003 г. Зурабишвили става извънреден и пълномощен посланик на Франция в Грузия.

Политическа дейност в Грузия

През март 2004 г. наскоро избраният грузински президент и лидер на „революцията на розите“ Михаил Саакашвили назначава Зурабишвили за министър на външните работи на Грузия на мястото на Тедо Джапаридзе. Това решение Саакашвили предварително е обсъдил с френския президент Жак Ширак, който казва, че „дипломат от такъв ранг Грузия никога не е имала“. Самата Зурабишвили съобщава на медиите, че веднага се е съгласила да заеме предложената ѝ позиция и че от детството си е мечтала да оглави грузинската дипломатическа служба.

Сред най-важните успехи на Зурабишвили на поста министър на външните работи е вземането на решение за изтегляне на руските военни бази от страната. В свое изказване тя дори заявява, че смята това за историческо постижение. Министърката заявява, че Грузия няма да продължи да държи на своя територия чужди военни бази. В резултат на това през март 2005 г. грузинският парламент приема резолюция, според която руските военни трябва да напуснат Грузия не по-късно от януари 2006 г. През март същата година (след напускането на Зурабишвили от поста министър на външните работи) са подписани компромисни руско-грузински споразумение за изтегляне на руските бази до края на 2008 г.

През ноември 2005 г. Зурабишвили създава и оглавява опозиционното Обществено движение „Саломе Зурабишвили“, преименувано през март 2006 г. на „Пътят на Грузия“. Тя предлага партията да се съсредоточи върху „реалната и ефективна демокрация“, а също и на „грузинските ценности, основателни история“. Като основен външнополитически партньор бившата грузинска министърка назовава Съединените щати. При това Зурабишвили отбелязва необходимостта от нормализиране на отношенията с Русия, като посочва, че грузинският елит е много агресивен към Русия, но същевременно твърде свободно позволява на руските бизнесмени да приватизират предприятия в Грузия.

На 2 ноември 2007 г. пред сградата на парламента се провежда масова акция на протест, организирана от редица опозиционни партии. Сред участниците е и Зурабишвили. Протестиращите искат оставката на Саакашвили и предсрочни избори. След разпръскването от полицията на участващите в митинга от 7 ноември Зурабишвили се среща с посланика на САЩ в Грузия Джон Тефт и лично го предупреждава за разгонването на мирния протест.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зурабишвили, Саломе Левановна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.