Самюел Джонсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самюел Джонсън
Портрет на Самюел Джонсън от сър Джошуа Рейнолдс, ок. 1772
Портрет на Самюел Джонсън
от сър Джошуа Рейнолдс, ок. 1772
Роден18 септември 1709 г.
Починал13 декември 1784 г. (75 г.)
Лондон, Англия
Националностангличанин
Активен период18 век
СъпругаЕлизабет Портър
Подпис
Самюел Джонсън в Общомедия

Д-р Самюел Джонсън (на английски: Samuel Johnson) е английски творец – поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Личфийлд, графство Стафордшир. Учи една година в Колежа Пемброук в Оксфорд, но напуска по финансови причини. Работи като учител в Лондон, а в свободното си време пише материали за „Списанието за джентълмени“ (The Gentleman's Magazine). Сред ранните му творби са биографията на Ричард Савидж, поемите „Лондон“ (1738) и „Суетата на човешките желания“ (The Vanity of Human Wishes) и пиесата „Ирена“ (Irene).

През 1755 г. е публикуван неговият „Речник на английския език“, който оказва силно влияние върху развитието на съвременния английски език и е определен за „едно от най-големите постижения в науката“.[1] Речникът му носи слава и успехи и до публикуването 150 години по-късно на първия Оксфордски речник се счита за най-качествения английски речник.[2] Сред по-късните творби на Джонсън са множество есета, анотирано издание на пиесите на Шекспир и популярният роман „Историята на Раселас, принц на Абисиния“ (The History of Rasselas, Prince of Abissinia). През 1763 г. пътува до Шотландия и описва преживяванията си в „Пътешествие до западните острови на Шотландия“ (A Journey to the Western Islands of Scotland). В края на живота си публикува опуса „Животът на най-известните английски поети“ (Lives of the Most Eminent English Poets) – сборник с биографии и критически преглед на поети от 17 и 18 век.

Според някои изследователи Джонсън е страдал от синдрома на Турет.[3] Умира на 13 декември 1784 г. Погребан е в Уестминстърското абатство. След смъртта си Джонсън е признат за един от най-влиятелните английски литературни критици.[4]

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Есета, памфлети, периодични издания, проповеди
1732 – 33 Бирмингамски журнал (Birmingham Journal)
1747 План за Речник на английския език
1750 – 52 Скитникът (The Rambler)
1753 – 54 Авантюрист (The Adventurer)
1756 Universal Visiter
1756- Литературен преглед (The Literary Magazine, or Universal Review)
1758 – 60 Безделникът (The Idler)
1770 Фалшива тревога (The False Alarm)
1771 Размисли върху последните събития около Фолклендските острови (Thoughts on the Late Transactions Respecting Falkland's Islands)
1774 Патриот (The Patriot)
1775 Пътуване до западните острови на Шотландия (A Journey to the Western Islands of Scotland)
Данъци, а не тирания (Taxation No Tyranny)
1781 The Beauties of Johnson
Поезия
1728 Месия, превод на латински на поемата на Александър Поуп
1738 Лондон
1747 Пролог на откриването на театъра Друри лейн
1749 Суетата на човешките желания (The Vanity of Human Wishes)
Ирена
Биографии и критика
1744 Животът на Ричард Савидж
1745 Общи наблюдения върху трагедията Макбет
1756 Животът на Браун в Християнска нравственост („Life of Browne“ in Thomas Browne's Christian Morals)
Предложение за публикуване, чрез абонамент, на драматичните творби на Уилям Шекспир (Proposals for Printing, by Subscription, the Dramatick Works of William Shakespeare)
1765 Предговор към Пиесите на Уилям Шекспир
Пиесите на Уилям Шекспир
1779 – 81 Животите на най-известните английски поети
Речник на английския език
1755 Предговор към Речник на английския език
Речник на английския език
Новели
1759 Историята на Раселас, принц на Абисиния

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Самюел Джонсън в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)