Свети Илия (Дойран)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
„Свети Илија“
St. Elijah Church - Dojran (5).jpg
Общ изглед
Местоположение в Дойран
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Дойран
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Струмишка
Архиерейско наместничество Дойранско
Архитект Георги Новаков Джонгар
Време на изграждане 1848 г.
Съвременно състояние паметник на културата
„Свети Илия“ в Общомедия

„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в град Дойран, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

Църквата е изградена в 1848 година с доброволни дарения на дойранчани от мияшкия майстор Георги Новаков Джонгар. Построена е на висок хълм над Дойранското езеро. Църквата е катедрала на Поленинската епархия.[1] Иконостасът е бил дело на видния резбар Димитър Станишев.[2]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българите в Дойран започват да се опитват да отнемат катедралата от малцинството гъркомани в града. След Младотурската революция в 1908 година, през лятото на 1910 година българският учител Борис Янишлиев заедно с Кирил Ив. Кироичов и Христо Папазов подема кампания за събиране на подписи на българите за доказване, че те са мнозинство над две трети повече от патриаршистите гъркомани и сърбомани и съгласно Закона за спорните черкви и училища трябва да получат църквата.[3] Така през февруари 1911 година българите получават спорната църква и с помощта на каймакамина, тиквешки помак, съгражданин на архиерейския наместник Григорий Попдимитров, също от Тиквеш.[4]

Заедно с целия град „Свети Илия“ е разрушена през Първата световна война, когато Дойран е на фронтовата линия.[1] Запазена е апсидата и стените почти до сводовете.[2]

В 2003 година започва реконструкция на съборния храм.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сивриев, Сава. Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония). // Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“, 29.06.11. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 193.
  3. Янишлиев, Борис Д.. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 29. Посетен на 6 април 2014 г.
  4. Янишлиев, Борис Д.. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30. Посетен на 6 април 2014 г.
  5. Донација за соборниот храм во Стар Дојран. // Македонска православна црква - Охридска архиепископија. Посетен на 6 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония