Свети Йоан Предтеча (Казанлък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Йоан Предтеча“
Вид на храма православен храм
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Казанлък
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Старозагорска
Архиерейско наместничество Казанлъшко
Време на изграждане 1844 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Йоан Предтеча“ е православен храм в центъра на Казанлък, България, под ведомството на Старозагорската епархия.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен на улица „Георги Бенковски“ № 13.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1844 година. Инициатор и ръководител на строежа е казанлъшкият първенец Стоян Груйоолу. Храмът е изграден на мястото на метоха на Хилендарския манастир, към който имало и килийно училище. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е превърнат от турците в хамбар. След 1879 година храмът е възстановяван дълго. В 1896 година е построена нова камбанария.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е най-големият православен храм в Казанлък. В архитектурно отношение е трикорабна базилика с три престола, посветени на свети Йоан Предтеча, свети Йоан Рилски и свети Харалампий.[1]

Църквата има резбован иконостас, дело на дебърския резбар Данаил Мойсов.[1][2] Владишкият трон е дело на друг дебърски майстор – Антон Станишев.[3]

В храма има възроженски икони, дело на тревненски майстори. В 1936 година отново и почти изцяло е изписан от професорите Стефан Иванов, Никола Маринов и Дечко Узунов, с участието на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Храмове. // Община Казанлък. Посетен на 3 септеммври 2019 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 203.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 196.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония