Свети Никола Стари (Лом)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ | |
 Кръст – надгробен паметник, из двора на църквата. Издълбан е грубо в 1780 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1917 г. | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Лом |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Ломско |
| Изграждане | 1885 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Никола Стари“ е възрожденска православна църква в дунавския град Лом, България.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в центъра на северния квартал Боруна, бившата турска махала.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е възстановена през 1818 година по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. В 1828 година, по време на Руско-турската война, е разрушена от властите, за да се използва каменния материал за укрепване на Калето. Според дописка от Ломската община в „Цариградски вестник“ от 7 октомври 1856 година, в турската махала още стоели стените и покривът на една много стара църква, „за която ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала… и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!“[1]
Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква.[1]
Църквата е възстановена в 1885 година, когато вече градът е в Княжество България. Част от иконите в храма са рисувани от зографи представители на Дебърската художествена школа.[1] Иконата на Света Богородица е дело на Нестор Траянов и е подписана „Из рука Нестор Трайков Дебрали 1886“.[2] От 1861 година е иконата на Богородица Сладколюбеща, дело на видния майстор Дичо Зограф, която е била в църквата[3] с подпис „Из ръка Д. Зографа от Дебърско, държав. С. Тресонче, 1861“,[1] но по-късно тази икона изчезва.[4]
В 1975 година църквата е обявена за паметник на културата. През 2006 г. е ремонтирана по проект на община Лом, финансиран по програмата „Красива България“.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Забележителности // Община Лом. Архивиран от оригинала на 2019-08-23. Посетен на 23 август 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 184.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
