Свети Никола Стари (Лом)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
Ivan Enchev-Vidyu Bulgarian Folk Crosses 10.jpg
Кръст – надгробен паметник, из двора на църквата. Издълбан е грубо в 1780 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1917 г.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Лом
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Видинска
Архиерейско наместничество Ломско
Изграждане 1885 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Никола Стари“ е възрожденска православна църква в дунавския град Лом, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен в центъра на северния квартал Боруна, бившата турска махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е възстановена през 1818 година по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. В 1828 година, по време на Руско-турската война, е разрушена от властите, за да се използва каменния материал за укрепване на Калето. Според дописка от Ломската община в „Цариградски вестник“ от 7 октомври 1856 година, в турската махала още стоели стените и покривът на една много стара църква, „за която ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала… и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!“[1]

Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква.[1]

Църквата е възстановена в 1885 година, когато вече градът е в Княжество България. Част от иконите в храма са рисувани от зографи представители на Дебърската художествена школа.[1] Иконата на Света Богородица е дело на Нестор Траянов и е подписана „Из рука Нестор Трайков Дебрали 1886“.[2] От 1861 година е иконата на Богородица Сладколюбеща, дело на видния майстор Дичо Зограф, която е била в църквата[3] с подпис „Из ръка Д. Зографа от Дебърско, държав. С. Тресонче, 1861“,[1] но по-късно тази икона изчезва.[4]

В 1975 година църквата е обявена за паметник на културата. През 2006 г. е ремонтирана по проект на община Лом, финансиран по програмата „Красива България“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Забележителности. // Община Лом. Посетен на 23 август 2019 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 184.
  4. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония