Прокопий (великомъченик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Прокопий)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прокопий.

Свети Прокопий

Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен, посечен с меч.

Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дали кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.

Празникът[редактиране | редактиране на кода]

Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че Прокопий е покровител на пчелите. Благословени от Бога, те могат да прескачат границата на видимия и невидимия свят, подслушват Дявола, усещат злото, но са помощник и дясна ръка на доброто. Благословени са да създават меда – еликсира на живота, даващ сила и дълъг живот. Дори злите сили не могат да сторят на пчелата нищо лошо, за да не изчезне любимата им храна. Юди, самодиви, страшни болест, Баба Шарка, орисници – всички те умилостивяват сърцата си с медени питки. Медът е средство за умилостивяване и лек за корави сърца.

Ритуали[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите. Отиват при тях с 2 бели погачи (едната за Господ, другата за св. Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет и, разбира се, за добър мед. Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел, паяк... с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.

Забрани[редактиране | редактиране на кода]

Не се работи, за да не „изрови облак полето“. Жените пазят празника, за да има „държат“ децата, да растат живи и здрави.

Трапеза[редактиране | редактиране на кода]

Обредните хлябове са два – „боговица“ и „светец“ за св. Прокопий. Задължително на трапезата се слага и прикадява мед. По-късно той се съхранява и служи за лек. Останалите ястия се приготвят от пренесеното в жертва животно.

Именници[редактиране | редактиране на кода]

Прокопи и Теофил