Свети Спас (Црешево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Спас“
„Свети Спас“
Skopje OSM.svg
42.055° с. ш. 21.51° и. д.
„Свети Спас“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Црешево
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Време на изграждане 1850 година
Съвременен статут действащ храм
„Свети Спас“ в Общомедия

„Свети Спас“ или „Възнесение Христово“ (на македонска литературна норма: „Свети Спас“) е българска възрожденска православна църква в скопското село Црешево, Република Македония. Църквата е под управлението на Скопската епархия на Македонската православна църква.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1850 година. Иконите на иностаса са от 1854 година, дело на известния български иконописец Дичо Зограф.[2] Иконописният ансамбъл на този храм, заедно с тези в „Свети Георги“ в Баняне и „Свети Никола“ в Глуово, е един от най-хубавите и най-богатите от Дичовото творчество в Скопско. Негови са петте престолни икони: на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1854, на Богородица с Христос, подписана и даттирана 6 ноември 1854 г., на Свети Йоан Предтеча, неподписана, на Свети Димитър, датирана 1854 и на Света Петка, подписана и датирана 1854 г. Изписна и царските двери и олтарната врата от протезиса със сцената „Архангел Михаил взема душата на богатия“. На върха вратата на отворен свитък е изписан тропар и има подпис и дата 1854, в долния дял на вратата също има Дичовите инициали, годината и имената на дарителите. Негови дела се и 15-те икони с апостолите и Дейсиса, 10-те празнични икони и кръстът над иконостаса с Христовото Разпятие, Богородица и Йоан Кръстител.[3] Макар и неподписани съдейки по стила и типа светци, Дичо изписва и малките целувателни икони от иконостаса.[4]

В 1872 година в храма работи Евгений Попкузманов.[5]

В XX век църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Верски Објекти. // Општина Гази Баба. Посетен на 14 юни 2017.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 183.
  3. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 12 април 2015.
  4. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 12 април 2015.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 229.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 208.
     Портал „Македония“         Портал „Македония