Свети Спас (Црешево)
| „Свети Спас“ „Свети Спас“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Црешево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Црешево |
| Посветен на | Иисус Христос |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Изграждане | 1850 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
„Свети Спас“ или „Възнесение Христово“ (на македонска литературна норма: „Свети Спас“) е българска възрожденска православна църква в скопското село Црешево, Северна Македония. Църквата е под управлението на Скопската епархия на Македонската православна църква.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1850 година. Иконите на иностаса са от 1854 година, дело на известния български иконописец Дичо Зограф.[2] Иконописният ансамбъл на този храм, заедно с тези в „Свети Георги“ в Баняне и „Свети Никола“ в Глуово, е един от най-хубавите и най-богатите от Дичовото творчество в Скопско. Негови са петте престолни икони: на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1854, на Богородица с Христос, подписана и даттирана 6 ноември 1854 г., на Свети Йоан Предтеча, неподписана, на Свети Димитър, датирана 1854 и на Света Петка, подписана и датирана 1854 г. Изписна и царските двери и олтарната врата от протезиса със сцената „Архангел Михаил взема душата на богатия“. На върха вратата на отворен свитък е изписан тропар и има подпис и дата 1854, в долния дял на вратата също има Дичовите инициали, годината и имената на дарителите. Негови дела се и 15-те икони с апостолите и Дейсиса, 10-те празнични икони и кръстът над иконостаса с Христовото Разпятие, Богородица и Йоан Кръстител.[3] Макар и неподписани съдейки по стила и типа светци, Дичо изписва и малките целувателни икони от иконостаса.[4]
В 1872 година в храма работи Евгений Попкузманов.[5]
В XX век църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Верски Објекти // Општина Гази Баба. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 14 юни 2017.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 12 април 2015.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 12 април 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 229.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
