Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети четиридесет мъченици.

Църква
„Свети Четиридесет мъченици“
град Сапарева баня
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сапарева баня
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Дупница
Време на изграждане 1859 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Четиридесет мъченици“ е възрожденска българска църква в град Сапарева баня, област Кюстендил.

Църквата носи името на светите Четиридесет мъченици Севастийски. Православната църква чества деня на светците на 9 март.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира в центъра на град Сапарева баня.

Построена е през 1859 г. След излизането на Хатихумаюна и Кримската война през 1856 г. местните жители отправили молба към турското правителство да си съградят църква. Намерението им било да я издигнат до средновековната църква "Свети Никола". Получили разрешение и започнали да копаят основите. Но мюсюлманите се възпротивили и местните жители изградили църквата в западния край на селото, на мястото на оброчището "Свети Четиридесет мъченици".

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена от майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Представлява трикорабна каменна сграда с размери 19 м. х 11 м. с широка и ниска полукръгла апсида. Притворът от запад е изграден по късно. Вътрешното пространство е разделено на три засводени кораба. От запад има балкон. Стенописите са рисумвани през 1878-1879 г. Иконостасът е украсен с изкусно изработена дърворезба. По цоклените табла са изрисувани сцени от Шестоднева и светии в цял ръст. Царските икони са рисувани от прочутия български иконописец Станислав Доспевски. Малките икони, архиерейският трон и амвонът са резбовани в стила на иконостаса. В църквата има 3 икони от 1863 г., сред които е “Богородичен акатист”.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]