Светлана Порович Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светлана Порович Михайлович
Светлана Поровић Михајловић
сръбска писателка
Родена
Литература
Жанрове проза, роман, есе

Светлана Порович Михайлович (на сръбски: Светлана Поровић Михајловић) е сръбска писателка, романистка. Пише проза, есета, авторски статии, коментари и публикува в литературни периодични издания, списания и ежедневници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 юни 1959 година в Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия, днес в Северна Македония. На четиригодишна възраст се премества в Задар (Хърватия), а от 1966 година живее в Белград. Завършва началното училище „Вук Караджич“, Пета белградска гимназия и музикалното училище „Станкович“ (виолончелен отдел). Играе балет, както и в детски театрални трупи, пее в хор „Колибри“, хор на Дома на пионерите в Белград и тренира лека атлетика в Цървена звезда.

След като завършва Строителния факултет в Белград в 1984 година, тя работи дълги години в сферата на дизайна. В началото на 90-те години на ΧΧ век се мести в ИТ сектора. В периода 1994 - 1995 година управлява компания за производство на ветеринарни изделия и оборудване. В 1996 година основава собствена компания, която се занимава и с независима телевизионна и видео продукция. След публикуването на втория си роман, се отдава изцяло на литературна и културна дейност.

От средата на 90-те години на XX век активно сътрудничи на хората с увреждания, техните сдружения и организации. Участва в транскрипции на филми за незрящи. В периода 2009 - 2010 година година е координаторка на програмни дейности, авторка на множество програми и културни вечери в Работилницата за интеграция. В 2011 година заедно с група колеги художници стартира доброволно сдружение с нестопанска цел Културно дружество „Да творим заедно“. Тя е председателка на управителния съвет на дружеството от създаването му.[1]

Членка е на редакционния съвет на „Сампарк Джърнъл ъф Глоубъл Ъндърстендинг“ (2007), Калкута (Индия). Живее в Белград, омъжена е и има две деца.

Авторка е на романи, номинирани за НИН-овата награда, наградата „Меша Селимович“, както за наградата „Женско перо“. Творбите ѝ са сред най-четените книги според Националната библиотека на Сърбия. Членка е на Сръбското книжовно дружество.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Слатки мирис дуда (1999, 2000, 2005)[3] ISBN 978-86-331-1663-3
  • Последња тачка за кружницу (2001, 2002, 2004)[4] ISBN 978-86-331-1644-2
  • Танго није дељив са три (2004). ISBN 978-86-331-1603-9

Книги приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • На чајанки код Белог Зеца, (2006). ISBN 978-86-331-2913-8
  • Тајна Јулијане Бељански, библиофилско издание на „Народна книга“, Библиотека „Траг“ (2008), ISBN 86-331-3359-3.

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • Свађа, Кораци (книга 7-8, 2004)
  • Плави коверат, Повеля (3/2004)
  • Једно зимско јутро у Београду, Базар (7. октовмри 2005.)
  • Петлски арпеђо, Кораци (книга 1-2, 2006.)
  • Муке око карактера, Новости (10. декември 2006)
  • Закаснели плам, Новости (2. декември 2007)
  • Погрешан џеп, Книжевни магазин (брой 121-123, юли-септември 2011)
  • Нека те, жено!, Книжевни магазин (брой 147-140, септември-ноември 2013)

Театрални представления[редактиране | редактиране на кода]

  • Ходници жути, пурпурни, плави, под режисурата на Соня Вукичевич, (2009).[5]

Радио-пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Пре подне једног петла, радио драма (2007)
  • Бајке за лаку ноћ, „Звучна библиотека за деца“, Културно дружество „Да творим заедно“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония